понеделник, 31 декември 2012 г.

С НАЙ-ДОБРИ ПОЖЕЛАНИЯ!


Нека Новата 2013 година влезе в домовете ни с надежда, радост и любов, да ни избави от тревогите, болестите, грижите и дори от най-малките неприятности. Да ни донесе радостни грижи и работа за душата! Да се смеят децата ни и слънцето да огрява винаги лицата ни. И да ни дари с голямо щастие и здраве. С цялата си душа желая светла и хубава година!

петък, 28 декември 2012 г.

6 неща,които да направиш за себе си през 2013 година!


Ето, че първият ден от новата 2013 г. почти е настъпил. Върху какво да обърнем внимание, за да позволим на щастието да ни навестява постоянно и да се чувстваме по-добре през идната година.


1. Откривай красотата в малките неща. – Докато чакаме големите неща в живота ни да се случат, защо е нужно да пренебрегваме и малките? Много неща могат да ни направят щастливи, нали?! Чаша топъл чай или кафе рано сутрин, прекрасният аромат на току що приготвеното ястие, удоволствието да споделиш прекрасен момент с любимите хора, прегръдката – всичко това може да бъде онова нещо, което да ни кара да се усмихваме ежедневно.


2. Помагай на хората около себе си. – Стреми се да бъдеш от полза на хората около себе си. Ако знаеш начин, по който може да бъдеш от полза на някой – предложи го. Колкото повече помагаш на хората около теб (разбира се, стига те да са съгласни), толкова повече те ще искат да ти помогнат, ако имат възможност. А и помагайки на другите, ние се чувстваме значими, защото участваме в сътворяването на света. Една прекрасна възможност да започнеш е да помогнеш на Камен в борбата му с рака. Виж повече на http://kamensarafov.com/.

3. Вслушвай се във вътрешния си глас. – Интуицията е много мощно средство за постигане на това, което е най-подходящо за нас. В някои народи се вярва, че интуицията е гласът на нашата душа, която знае всичко. Обръщай повече внимание на това, което ти казва този глас и ще постигаш всичко с лекота.

4. Поемай пълна отговорност за всичко, което се случва в живота ти. – Всички наши избори и грешки оказват влияние върху това, което наричаме наш живот. Поемането на отговорност означава не да се самообвиняваме, а да знаем, че до голяма степен всичко зависи от нас и нашето приемане на случващото се. Ние определяме какво е добро и лошо и как ние да реагираме спрямо него. Ако една врата е затворена, то наша отговорност е да се огледаме и да потърсим хилядите други възможности, от които да се възползваме. Животът ни е даден да се учим от нашите грешки, а не да го обвиняваме, че нещата не са се наредили по лесния начин.

5. Концентрирай се върху нещата, които можеш да контролираш. – Не можем да променим всичко, но винаги можем да променим нещо. Когато се стремим да променяме нещата, които са над нашите възможности, ние бързо се изтощаваме без да сме постигнали това, което искаме. Малките неща, върху които имаме контрол, могат да променят цялостно текущата ситуация.

6. Забелязвай колко богат си в момента. – Дори, когато времената са трудни, то е важно да виждаме живота в перспектива. Акцентирайки върху това, което имаме, то съзнанието ни поражда мисли за изобилие и “имане”. Когато акцентираме върху липсите, които изпитваме, то съзнанието ни поражда мисли за “нямане”. Всяка мисъл има вибрационна енергия, която привлича подобни мисли със същата вибрация. Може би за това казват, че пари при пари отиват.

Надявам се, че с тази статия ще Ви дам една приятна тема за размисъл за това какво можем да променим в живота си през идната 2013 г.

Стоян Табаков

събота, 22 декември 2012 г.

СЛУХ

Една жена, непрекъснато повтаряла слух за неин съсед. Само за няколко дни, целия квартал знаел за този слух. Човекът, когото засягал бил дълбоко наранен и обиден. По-късно жената, отговорна за разпространението на клюката научила, че тя била абсолютна лъжа. Тя съжалила за постъпката си и решила да поправи стореното. Дълго мислила как да постъпи, но не успяла да стигне до никакво решение. Затова решила да потърси съвет от една местна жена – знахарка, която била много възрастна и мъдра. Разказала й с най-големи подробности какво се случило и я помолила да я посъветва. Старата жена казала: „Иди до пазара и купи едно пиле. Заколи го и го оскуби. След това, докато се придвижваш към дома си, разхвърляй перата му по пътя си.“ Въпреки, че била изненадана от съвета, жената постъпила точно така, както й било казано. На следващия ден отишла при възрастната си съветничка и й докладвала, че е изпълнила точно съвета й. А старицата отвърнала: „Сега върви и събери всички пера, които разхвърли вчера и ми ги донеси.“ Жената тръгнала по същия път, по който била вървяла вчера, но там вече нямало пера. Вятърът ги бил отвял всичките. След часове, прекарани в търсене, тя се върнала при знахарката, само с три пера в ръката си. „Виждаш ли,“ казала старата жена, „лесно е да ги разпространиш, но е невъзможно да ги събереш отново. Същото е и със клюките. Разпространяването на един слух не отнема много, но веднъж направено, никога не можеш напълно да поправиш нещата!“ На жената не й останало нищо друго, освен да се срещне със съседа си и да му се извини искрено. spiralata.net

неделя, 16 декември 2012 г.

АПТЕКАТА НА БОГА

Преди да създаде човека, Бог осигурил онова, от което той ще се нуждае и ни е дал възможност да познаем от какво има нужда всеки орган от тялото ни! Нарязаният на филийки морков изглежда като човешкото око – зеницата, ириса и нишките. Доматът има 4 камери и е червен – като сърцето. Гроздето виси на чепка с формата на сърцето, а всяко зърно изглежда като кръвна клетка – помага на сърцето и витализира кръвта. Орехът изглежда като мозъка в умален вид. Бобът прилича на бъбреците. Кервизът, целината, китайското зеле, ревенът (Rheum rhabarbarum or Rheum x hybridum.) изглежда като костите. Костите са от 23% натрий, а тези храни са с 23% натрий. Ако не ядете достатъчно натрий, тялото си го набавя от костите ви. Авокадото, Синият домат и крушите са полезни за матката и шийката на матката. Ако жената яде едно авокадо седмично, то балансира хормоните, намалява нежеланото тегло и предотвратява рака на шийката на матката. При това са необходими (9) месеца за отглеждането на авокадо от цъфтенето до узряването на плода. Има над 14,000 фотолитични химични съставки на храненето във всяка от тези храни (съвременната наука е проучила и наименовала само 141 от тях). Смокините са пълни със семена и висят по две – затова повишават подвижността на спермата и помагат при мъжки стерилитет. Сладките картофи са като панкреаса и балансират глицериновия индекс на диабетиците. Маслините помагат за яйчниците. Портокалите, гроздето и други цитрусови плодове изглеждат точно като млечните жлези и помагат за движението на лимфата в гърдите. Лукът изглежда като телесните клетки – помагат за изчистване на клетките, дори създават сълзите, които промиват епителните слоеве на окото. Чесънът пък спомага за премахването на отпадъчните материали и опасните свободни радикали от тялото. spiralata.coom

петък, 23 ноември 2012 г.

ЛЮБОВТА

Човек получава толкова, колкото е в състояние да даде от себе си (и даването предхожда всяко получаване). И това, което получаваме, харесва ли ни или не, е точно отражение на това, което даваме. С всеки изминат ден все повече се убеждавам, че хората, които обичаме, са само наши отражения – подобното привлича подобно и открива подобието си в околния свят. А другият човек е само повод за изява на любовта, която носим в себе си – не той предизвиква любов в нас, а само събужда любовта ни към нас самите – към себе си, отразен в другия. Когато обичаме другия, обичаме го заради това, в което си приличаме – определяме го като сродна душа и виждаме наистина с очите на любовта – тоест, само подобието. Ти си като мен, ние сме еднакви, ние сме сродни души, дали не сме едно… Има безброй сентенции за любовта, половината от които на тема “Обичам начина, по който ме караш да се чувствам”. Любовта към другия човек всъщност се оказва любов към себе си – чрез другия човек ние започваме да се харесваме, да се обичаме, да чувстваме удовлетворение от себе си. Подобно на любовта усещане е вдъхновението – то привидно се пробужда от някаква нова дейност, която просто ни грабва и ни отнася, изпадаме в състояние на безвремие, на самодостатъчност, на висше щастие, когато се занимаваме с нещо, което ни харесва. Такова чувство може да предизвика всеки човек, всяко живо същество, всяко занимание, на практика всичко в света – стига човек да има “рецептори” за него.... Когато обичаме – в това високо-енергийно състояние, светът наистина се разтваря за нас и всичко става възможно. С каквото и да се захване човек, то се реализира по магически начин. Притокът на енергия, радостта, вдъхновението изпращат човека на “седмото небе”. Светът става различен. За някои хора той винаги е такъв. Тоест, любовта, която се пробужда в човека, винаги е дар от Бога и му позволява да живее с щастието толкова дълго, колкото може да го задържи. Дотогава, докато не пожелае да запази на всяка цена това щастие завинаги, докато не се опита насила да впримчи другия човек или вдъхновението си (което е и краят на любовта). Източник: http://love-aholic.com/2010/01/in-love-with-ourselves/

събота, 17 ноември 2012 г.

БОГАТСТВО И БЕДНОСТ

Бедността и Богатството се скарали, кой от тях е по-красив. За да разрешат спора, решили да попитат първия срещнат човек. Така и направили. Човекът се изплашил: "Ако кажа, че Бедността е по-красива, Богатството ще се разсърди и ще си отиде. Ако кажа, че Богатството е по-красиво, Бедността ще се разсърди и ще ме тормози." Помислил малко и казал: - Така, като стоите на едно място, не мога да преценя. Пообиколете малко. Те започнали да се разхождат около човека и накрая той заключил: -Ти, Бедност, си много красива в гръб, когато си тръгваш. А ти, Богатство, си прекрасно, когато пристигаш. spiralata.net

сряда, 7 ноември 2012 г.

Кученца за продан

Собственикът на един магазин поставил над вратата си надпис: „Кученца за продан.“ Подобни съобщения привличат малките деца и, съвсем естествено, пред прага на магазина скоро се появило момченце. По колко продавате кученцата? - попитало то. Собственикът на магазина отговорил: Зависи, от тридесет до петдесет долара. Момченцето бръкнало в джоба си и извадило оттам малко дребни пари. Имам два долара и тридесет и седем цента, - казало то. Може ли да ги погледна? Собственикът на магазина се усмихнал, подсвирнал и откъм кучешката колибка тичешком се появила Лейди, следвана от пет мънички пухкави топки. Едно от кученцата куцало и значително изостанало. Момченцето веднага посочило към него и попитало: "Какво му е? Собственикът на магазина обяснил, че ветеринарният лекар е прегледал кученцето и открил, че няма бедрена ямка, затова винаги щяло да куца. Щяло да остане сакато. Момченцето се развълнувало. Искам да купя това мъничко кученце. Собственикът на магазина казал: Няма нужда да плащаш за него. Ако наистина го искаш, просто ще ти го подаря. Момченцето много се разстроило. Погледнало собственика право в очите, вдигнало пръст и казало: "Не искам да ми го подарявате. Кученцето струва точно толкова, колкото и останалите и аз ще платя за него пълната цена. Всъщност, сега ще ви дам два долара и тридесет и седем цента, а всеки месец —още по петдесет цента, докато го изплатя. Собственикът на магазина възразил: Ти сериозно ли искаш да купиш това кученце? То никога няма да може да тича и да скача и да си играе с теб като останалите. При тези думи момченцето се навело, намотало крачола на панталона си и открило силно извития си сакат ляв крак, поддържан от голяма метална скоба. Вдигнало очи към собственика на магазина и тихо отвърнало: Аз самият не тичам чак толкова добре, а малкото кученце ще има нужда от някого, който да го разбира. неизвестен автор

събота, 20 октомври 2012 г.

МОЛИТВА НА АНТОАН ДЬО СЕНТ ЕКЗЮПЕРИ

Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден. Научи ме на изкуството на малките крачки. Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват. Научи ме правилно да разпределям времето в живота си. Дари мe с тънък усет, за да различавам значимото от маловажното. Аз моля за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно планирал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори, а понякога даже да имам време за насладата от изкуството... Помогни ми да осъзная, че илюзиите не помагат с нищо. Нито спомените за миналото, нито мечтите за бъдещето. Помогни ми да бъда тук и сега и да възприемам тази минута като най-важната. Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дари ми ясно съзнание за това, че сложностите, пораженията, паденията и неудачите са естествена част от живота, благодарение на която ние растем и съзряваме. Напомняй ми, че сърцето често спори с разума. Изпрати ми в нужния момент някой, който има силата да ми каже истината, но би го направил с любов. Знам, че решението на много проблеми е в изчакването. Затова научи ме на търпение. Ти знаеш колко силно се нуждаем от приятелство. Направи ме достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата. Дай ми богата фантазия, за да мога в нужния момент, на нужното място, мълчейки или говорейки, да подаря някому нужната топлина. Направи ме човек, способен да достига до тези, които са стигнали дъното. Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота. Дай ми не това, което искам, а това което действително ми е необходимо. Научи ме на изкуството на малките крачки.

събота, 8 септември 2012 г.

Монумент Пресвета Богородица, Хасково

Най-високата в света статуя на Пресвета Дева Мария с Младенеца е издигната с почит, любов и признателност към Божията майка. Монументът е открит през 2003 г. с водосвет от митрополит Арсений. През 2005 г. е вписан в книгата Световните рекорди на Гинес, а от 2009 г. е и в листата на Стоте национални туристически обекта на България. Автори на статуята са Петьо Александров, Никола Стоянов и колектив. Изработена е от полимер-бетон и тежи 120 тона. Общата височина на монумента е 32,8 м, а притегателното му излъчване се допълва от изградения вътре в основата му параклис Рождество Богородично. От хълма Ямача, на който се извисява статуята, се разкрива запленяваща панорама на целия град. Идеята за построяването на Монумент Пресвета Богородица е на кмета на Хасково Георги Иванов и се осъществява изцяло с дарения от хасковската общественост. Символът не е избран случайно – Божията Майка винаги се е считала за покровителка на града. В хилядолетната му история Рождество Богородично се е почитал като един от най-големите празници, а с решение на Общинския съвет 8 септември става и Ден на Хасково.

петък, 31 август 2012 г.

Жената та 50

ЖЕНАТА НА 50 Жена на петдесет. Какво по просто от туй – да кажеш: – Хубава жена! – и сетне да я гледаш – сякаш Господ връз теб струи масури светлина. На петдесет тя знае две – и триста! – чорба за тристамина да вари. Тя знае – ако нещичко й липсва, ще го намери – даже вдън гори! Безжалостна оса из степен троскот, пчелата майка в пита слънчоглед, на петдесет Жената мой е Господ! – макар и нероден във Назарет. Преминала през мъжки революции, като Диана – тръгва пак на лов! – тя – петимна да гали дребни внуци, все тъй е ненаситна за любов. На петдесет Жената е авлига. Пак тя е Болерото на Равел. Тя няма да чете Толстой на книга, щом с мъж наеме стая в скъп хотел. На петдесет не е тъй стара кримка – девойчиците слага в своя джоб! Мъже, да си направим с нея снимка! Ще вие тя на пресния ни гроб. Тя глади. Тя пере. Деца завръща. Отвъд изпраща свидни мъртъвци. И като вълци покрай стара къща въртят се покрай прага й момци! Когато мина някой ден оттатък порталите със райския обков, и там поклон ще сторя на Жената – дори на петдесет, Тя е Любов! Валери Станков

неделя, 22 юли 2012 г.

Да се усмихнеш в ЛОНДОН

Oлимпийските игри са призвани да изстрелват огромни количества добро настроение и усмивки из цял свят. Да показват на всички, че спортът, макар и наричан от някои "модерната война", преди всичко е катализатор на положителни емоции. Младостта, силата и страстта на цялата планета се събира за 16 дни в Лондон. А Великобритания - родина на модерния спорт, просто няма как да не направи олимпийски игри като за учебник. Българският спорт вървеше към Лондон под знака на лошото настроение, затиснат от скандали и почти паническото редовно броене на спечелените квоти. Хайде най-после да се отпуснем, да се радваме като другите и да се усмихнем. Т. нар. български поход към олимпийските игри в Лондон премина изцяло под знака на голямото напрежение, което буквално извираше отвсякъде. От една страна, новата спортна (и държавна) власт в началото на мандата си закачи и новия олимпийски цикъл малко след старта на четиригодишния период между Пекин 2008 и Лондон 2012. Петте медала от китайската столица и само едната титла (в гребането на Румяна Нейкова, което сега така и не успя да прати участник в емблематичната олимпийска регата по Темза) се приеха истерично като нечуван провал. Без грам реализъм, който да пита и да нашепва - с какво сега сме толкова големи, способни, богати и талантливи в спорта, та да сме там, сред първите десетина нации в света. Където социализмът и неговите живи рекламни лица, каквито бяха спортистите (хвала на шампионите!), ни беше катапултирал за сметка на много други житейски безумия и 10 млрд. външен дълг през 1989 г. Сега световните спортни реалности са съвсем други, по брой олимпийци (62-ма) сме на равнището на игрите от Токио 1964, но там участващите страни бяха 94. А сега може и да са над 205... Та нервността, когато станеше дума за Лондон, извираше отвсякъде във българския спорт. В Министерството на физическото възпитание и спорта възприеха като своя основна задача олимпийската подготовка и атаката на медалите в Лондон. Сякаш това не е работа на специалистите в спортните федерации, на щабовете на националните отбори и на самите спортисти. Затова и продължителните колебания около битката за квотите се приемаха притеснително из всички равнища на спортното министерство. В средата на мандата спортната власт сякаш поразбра, че прякото обвързване (и отговорност) за (не)постигнатото в Лондон не е нейна работа. Защото в министерството много повече трябва да администрират спорта и да създават условия за неговото правилно функциониране, отколкото да го ръководят в чисто спортно-технически аспект, както понякога все още се опитват да правят. Нерви имаше и в спортните федерации - организациите, които са призвани заедно с клубовете си да развиват елитния спорт. И да откриват, съхраняват и развиват таланти. За което получават нелошо, а често и доста щедро финансиране от държавата. Та в доста от федерациите, където са професори, когато става дума да се обосноват защо от година на година им трябват все повече и повече държавни пари, ще се наложи да търсят и отговори на въпроса защо обещанията им от началото на олимпийския цикъл ще се разминат драстично с резултатите в Лондон. Това важи в още по-голяма степен за липсващите олимпийски спортове от игрите. Където пращаме широка палитра от представители на цели 17 спорта. И естественият въпрос е дали принципът на Кубертен, че участието е по-важно от класирането, не важи с още по-голяма сила за днешните модерни игри. Където достигането до олимпийския старт понякога е свързано с повече усилия и напрежение, отколкото самото участие. Пикът на отрицателните емоции на прага на Лондон ни донесе волейболът. Не съществува достатъчно убедителна и сериозна кауза, в името на която елитен спортист да се откаже да играе на олимпийски игри. Така, както сега Матей Казийски ще стиска палци пред телевизора за съотборниците си. Същите тези момчета, които водени от него на терена в по-лесната предварителна група щяха да имат много повече шансове за сериозна олимпийска диря. Остава да се надяваме, че точно отварянето на волейболната кутия на Пандора и изваждането на цялото мръсно бельо на този спорт у нас в навечерието на игрите може да се отрази и добре на психиката на играчите. Които да заминат и да играят в Лондон, без да са натоварени със задължителните големи очаквания към единствения ни отбор на игрите. Трудно е да се пречупим, като не гледаме на спорта като на битка, в която на всяка цена трябва да успеем. А далеч по-честно и по-нормално е да си признаем с ръка на сърцето - вече нищо нито в България, нито в света, нито в спорта е както преди 25 години. И вместо трескаво да броим квоти, (пропуснати) възможности и медали, да се научим да възприемаме спорта от красивата му страна. И да се радваме и оценяваме по достойнство успехите, когато дойдат. Погледнато от оптимистичната страна, шансовете ни в Лондон не са за подценяване. По традиция отново борбата носи тежката отговорност да попълни българската сметка от медали. В Пекин 4 от петте отличия бяха от най-успешния ни спорт. Сега и деветте български борци в трите стила - свободен, класически и за жени, имат амбиции (и възможности) за отличие. Олимпийските реалности на жестоката конкуренция обикновено превръщат в реалност всеки трети шанс за отличие. Което би означавало 2-3 медала. По същата логика - един може да е златен. Но това са само сметки... Под добре познатото мото “И сме най-красиви, и сме най-добри” ще играят момичетата в художествената гимнастика, където медал от ансамбъла е реално очакване. Ще бяга и Ивет Лалова. След фамозното си завръщане в елита и европейската титла на 100 метра от Хелзинки влизане в олимпийския финал между тъмнокожите газели от Ямайка и останалите Кариби, САЩ и Африка е възможният максимум за Ивет. Докато за Ваня Стамболова медалът на 400 метра с препятствия изглежда по-постижим. Отличие бленуват тримата боксьори и колежката им Стойка Петрова, както и бадминтонистката Петя Неделчева. Да не говорим за стрелците, сред които блести двукратната олимпийска шампионка Мария Гроздева. Място между пето и осмо ще е съвсем достойно за волейболистите. Както и влизане в шестицата за Петър Стойчев в плуването в открити води на 10 км. На корта Григор Димитров и Цветана Пиронкова могат да направят всичко. Както и суперветеранът Йордан Йовчев на халките. Прекалено оптимистично ще е да чакаме медал във фехтовката, стрелбата с лък, ветроходството, джудото, кану-каяка, колоезденето и на този етап - във вдигането на тежести. Заради всичко това и въпреки всичко нека се усмихнем преди Лондон и по време на игрите. Защото след това съвсем не е ясно кой ще се смее последен. TRUD.BG

вторник, 17 юли 2012 г.

Стадион за 100 години чака Игрите

Когато Лондон спечели домакинството на игрите, нямаше световна икономическа криза и всичко беше прекрасно. След това обаче подготовката трябваше да премине през всички трудности, на които я подложиха рецесията, както и специфичната ситуация на Острова. Освен че беше една от засегнатите от кризата страни, Великобритания не е държава, която ще избива комплекси с грандиозни проекти. Местните медии веднага подложиха на щателна критика всичко около подготовката, изграждането на съоръженията, бюджета и организацията. В крайна сметка всичко беше завършено в срок, а столицата вече очаква най-голямото спортно събитие в света. Стадионът Три години продължи строежът на Олимпийския стадион в Лондон. Чрез знаковото съоръжение на игрите организаторите искат да отправят своето послание към света. Стадионът е "най-зеленият”, строен досега в света, като при проектирането му водещ момент е било икономисването на ресурс и употребата на вторични суровини. Горната част е специално пригодена за въздушните представления, които се очаква да бъдат част от церемониите по откриването и закриването. Освен място за церемонии стадионът ще приеме състезанията по лека атлетика. Арената на Царицата на спортовете – лекоатлетическата писта – е произведена в Италия. Тя е дебела 13 мм и покрива 8700 кв. м. За изработката й са изразходвани 54 тона каучук. На опасенията, че може да се окаже препятствие преди високите постижения организаторите отговарят: „Юсейн Болт твърди, че лети на нашата писта, а това е, което има значение”. Организаторите изключително много държат лондонската олимпиада да се запомни със световен рекорд и за целта са решили да елиминират всички възможни пречки. Дизайнът на 450-тонният PVC покрив е решен след серия експерименти в аеродинамичен тунел. Така е намалена до минимум вероятността в коридорите на пистата да духа вятър, който да стане причина евентуални постижения да бъдат отменени. Производителят на пистата дава гаранция от 99 години, през които тартанът не би трябвало да мръдне. Това определено е добра новина за Международната атлетическа федерация (ИААФ), която ще организира световното първенство по лека атлетика през 2017 г. В Лондон обаче царицата ще трябва да съжителства с царя – след игрите стадионът ще бъде даден на футболния клуб Уест Хям. Залите Общо 30 съоръжения ще посрещнат състезанията от игрите в Лондон. Освен стадиона перлите на олимпийския парк са колодрумът за пистовите състезания, залата за баскетбол и плувният център. Залата е с капацитет 12 000 места и е построена само за 15 месеца. Тя е сградата с най-впечатляваща архитектура в олимпийския парк. Покрита е с PVC и ще свети в различни цветове по време на игрите. 22 часа са нужни за преустройването на залата от баскетболна в хандбална. Това ще е първото съоръжение, което ще се използва на две олимпиади, като външната част ще бъде транспортирана в Рио за игрите през 2016 г. Седалките пък ще бъдат използвани на пистата „Силвърстоун”. Плувният център посреща гостите на Олимпийския парк. Под 3000-тонен стоманен покрив се крият два 50-метрови басейна – състезателен и тренировъчен, както и 25-метров басейн за скокове във вода. Съоръжението е проектирано още преди кандидатурата на Лондон за олимпийските игри, но бе най-късно завършеното, като първоначалният бюджет от 75 млн. паунда за изглаждането му нарасна три и половина пъти през това време. Всички обаче смятат, че си струва. „Трябва да направиш някаква икона, нещо определящо посланието на олимпийския парк”, казва председателят на организационния комитет лорд Себастиан Коу. „Шедьовър! Виждал съм толкова много спортни съоръжения, но това е визуален шок, уникално, постижение на изкуството”, допълва президентът на МОК Жак Рох. Добрият стар Лондон Повечето съоръжения са разположени в Олимпийския парк в източната част на мегаполиса, но в употреба ще влязат и няколко по-стари съоръжения. Волейболът ще е в „Ърл Корт” в центъра, а кану-каякът и гребането в Уиндзор. Спортната стрелба е в Кралските артилерийски казарми в Югоизточен Лондон. Художествената гимнастика и бадминтонът пък ще радват зрителите в „Уембли Арена”, а спорната гимнастика е в „Норт Гринуич Арена”. Най-голяма възможност да видят Лондон и да му се покажат пък ще имат състезателите в колоезденето на шосе, чийто маршрут ще премине през множество исторически обекти от града. Новото обикновено е по-хубаво, но невинаги. Не и когато става дума за Великобритания, тенис и трева. За аристократичния спорт няма как да бъде осигурено по-добро място от „Уимбълдън”. Така прочутият тенис комплекс за пръв път ще събере елита на тениса два пъти в една година. Удоволствието е взаимно. Извън града Има някои събития, които просто няма как да се проведат само на едно място, било то и център на света като Лондон. Футболният турнир ще бъде разпръснат из цяла Британия, като мачове ще има на „Хемпдън Парк” (Глазгоу), „Милениъм Стейдиъм” (Кардиф), „Олд Трафорд” (Манчестър), „Сейнг Джеймсис Парк” (Нюкасъл) и „Вила Парк” (Бирмингам). Заливът Уеймът и пристанището Портсмът на южния английски бряг пък ще приемат състезанията по ветроходство. Олимпийското село – британско, но не съвсем Първите посетители на олимпийското село, които пристигат днес в Лондон, едва ли ще намерят точно това, което са очаквали от британската столица. Да, селището е по-голямо от истинско село и по-малко от град. Но тези, които са очаквали английската идилия от литературата – патици в езерце, крикет на зелена морава и старомодни звънци по вратите, ще останат разочаровани. Разбира се, има пъб, но в него не се сервира алкохол. Зеленият пейзаж пък е засенчен от жилищни блокове и мултифункционална църква, която би трябвало да служи на всички основни религии. Няма ферми и поля – все пак сме на седем минути с влак от центъра на Лондон. Пейзажът няма значение – важното е най-добрите спортисти в света да могат да спят, да се хранят и да стигат бързо до олимпийските обекти. Това е един от най-бедните райони на британската столица, но и най-бързо развиващият се. В „селото” може и да има фризьорски салони и цветарски магазин, но съвсем наблизо е търговският център Уестфийлд – най-големият градски мол в Европа. Тук може да се хранят наведнъж всички посетители на олимпийското село. Предлагат се и специалитети от всяка една известна в света кухня. Това е и най-голямата „столова” в света, като изключим някои военни съоръжения. Очаква се по време на игрите да бъдат сервирани 1,2 милиона порции. За целта ще бъдат докарани 25 000 хляба, 232 тона картофи, 75 000 литра мляко и 300 тона плодове и зеленчуци. Спортистите ще спят в 2818 апартамента в 11 блока, решени в различни архитектурни стилове. И още една цифра – 150 000 – толкова презервативи ще бъдат доставени в олимпийското село. Това само в случай че сексът не пречи на високите спортни постижения. „7 дни спорт"

неделя, 15 юли 2012 г.

Игрите на магнетизма

Днес отново се очаква един от най-мощните Слънчеви изригвания от клас Х-най-високата степен от скалата. Обикновено, както винаги всички медии се втурват загрижено да предупреждават какво да правим или да не правим. Отново се изсипват подробни описания с очаквани неприятни и болезнени симптоми – неразположения, болки и т.н. И тъй като го очакваме – приемаме всичко това за съвсем нормално и естествено, нали – щом по телевизията го казват, значи със сигурност е така… Често са ми казвали “Аз съм истински радар за магнитни, бури, земетресения и прочее природни бедствия”. До тук добре – но тази уж “чувствителност” често е придружена със силно главоболие, обща отпадналост, до степен, че човекът едва има сили да се помръдне от леглото. Буквално. И това също го приемаме за нормално и неизбежно. Да, ама не. Тази неприятна симптоматика е съвсем възможно да бъде избегната, просто трябва малко повече разбиране и осъзнатост. В последните месеци, седмици, всеки ден излъчванията на космически енергии са толкова интензивни и наситени, че човек, който не е подготвен наистина може да попадне в собствения си ад. А това няма да отмине, няма да спре, а напротив – ще става още по-интензивно и динамично. Повод за уплаха няма, просто трябва да знаем как точно и адекватно да подготвим телата си, съзнанието, цялото ни същество за тези промени. Вече не знам колко хора дойдоха при мен изплашени, търсейки обяснение и помощ, а симптомите – все едни и същи. Треперене, задух, световъртеж, безсъние, необяснима тревожност, направо – нервна криза. Да, и това се очакваше, скъпи хора. Енергията е толкова мощна, толкова настоятелна, толкова концентрирана и безкомпромисна, че много хора, които не са подготвени, в момента изживяват истински кошмар. Не е така при всички, разбира се – при други нещата текат сравнително плавно, има разбиране, има подготовка,има съзнателна работа със светлината. Но сега пиша за всички вас, които търсите път и посока, помощ и подкрепа. Пак казвам – не си мислете, че сте сами, че нещо лошо и трагично ви се случва. Но и не приемайте влошеното си физическо и психическо състояние за нещо нормално и неизбежно при всяка магнитна активност на планетата и другите космически тела. Има една много ясна причина да чувствате този дискомфорт при магнитните активности. И това не е, че сте силно чувствителни. Всички сме чувствителни – всички сме изтъкани от енергия, цялото Съзидание около нас е енергия. Ние сме електромагнитни същества, а цялата Планета се управлява от принципите на електромагнетизма. И тази енергия непрекъснато си взаимодейства и ние я чувстваме. Но защо новите високочестотни енергии се отразяват толкова зле на някои хора? Отговорът е прост. И той се нарича неприемане на Бог. Погледнете дълбоко в себе си и с ръка на сърцето си признайте колко пъти сте се усъмнявали, че Бог съществува? Онзи Бог вътре във вас. Колко пъти дневно се разтърсвате от съмнения, неприемане, страхове, липса на вяра, гняв, ярост, ревност, завист, несигурност и неувереност и прочие отровни емоции? Колко пъти се усъмнявате във собственото си същество? Колко пъти сте приемали “лошите” случки в живота си с осъждане, бунт, гняв и обвинения към всичко и всички? Колко пъти дневно отричате Божествената си същност? Всичко това се нарича липса на светлина. Не е страшно, поправимо е – стига да намерите силите в себе си да поемете отговорност за себе си. Моля ви, не посягайте към хапчетата, успокоителните няма да ви помогнат. Най-много да заглушат и последната жива искрица будно съзнание и интуиция. Отговорът на въпроса “Как да си помогна” е много прост – работа със светлина. Но преди да навляза в по-голяма конкретика за работата със светлината, нека обърнем малко внимание на Слънцето. Какво всъщност се случва по време на тези магнитни изригвания и защо? Дори учените най-сетне взеха да откриват информация за магнитните портали между Земята и Слънцето. В един предишен материал посветен на Слънцето писах много за това, но пак, най-важното: Слънцето е висше съзнание, което ретранслира към нас енергия/светлина/информация от Източника. “Щe сe наблюдава значитeлно повишаванe на слънчeвата активност; eнeргията на слънцeто щe изригва и щe гори, изпращайки в космоса високи дози гама­лъчи. Понякога слънцeто e съвсeм тихо и бeзмeтeжно, като малко дeтe. Друг път прeминава прeз пeриоди на активност, сравними с милиони дeйстващи вулкани, изхвърлящи пламък и лава eдноврeмeнно. Но ако вашeто съзнаниe e настроeно по подходящ начин, лeсно можeтe да прeживeeтe такава активност и да сe прeмeститe в областта, която същeствува зад прeдeлитe на подобна илюзия. С промяната на слънчeвитe лъчи, активирани от съзнаниeто на обитатeлитe на Зeмята и при слънчeвитe изригвания, сe оказва влияниe върху полюситe на Зeмята. Избухналитe пламъци са подобни на атомни взривовe или eлeктричeски съeдинeния с нeвeроятни мащаби, проникващи на милиони мили дълбочина в пространството. Полюситe на Зeмята, които магнити, улавят тази eнeргия. Тe улавят eнeргията, която идва от космоса на планeтата. Благодарeниe на магнитната сила, тe или я огъват около eкватора, или навътрe към цeнтъра на Зeмята. Всeки полюс обхваща слънчeва eнeргия, притeгля я към Зeмята, създавайки огромeн цилиндър от вибрационна eнeргия. Eнeргията скокообразно сe смeсва и вибрира за да сe приспособи, тъй като й e нужно да сe подравни с eнeргийната рeшeтка на Зeмята, която e нeпосрeдствeно свързана с полюситe. Но тази eнeргийна рeшeтка сe опрeдeля до голяма стeпeн от вас и до извeстна стeпeн, всички eнeргии, сливащи сe или проявяващи сe чрeз вашата вeрсия на Зeмята съотвeтстват на тази eнeргийна матрица или систeма от вярвания.” “Слънчeвата eнeргия формира нова вибрация, на която няма да могат да съотвeтстват eнeргиитe на нeнавист и разeдинeниe. За да сe влeят в тази матрица, eнeргиитe щe трябва да прeминат на чeстотата на вибрацията на любовта. Слънцeто казва: “Достатъчно. Оправямe eнeргиитe. Да видим какво щe направитe този път.” “Само тeзи, чиeто съзнаниe нe e затормозeно, щe могат да помeстят тази eнeргия в своeто тяло. Тeзи, в чиeто съзнаниe има много отрицатeлни мисли, щe възприeмат тази eнeргия като отрова: тeхнитe мисли щe сe върнат към тях и потeнциално могат да прeдизвикат в тяхното физичeско тяло хаос. Рeшeниeто на проблeма e чисти, свeтли и добри мисли и нeзамърсeно тяло, способно да приeма eнeргията бeз никакъв страх. Всeки път когато сe подлагатe на въздeйствиeто на тeзи фантастични дози eнeргия, виe увeличаватe своята интуиция, психичeн потeнциал и способност за дeкодиранe на своeто ДНК. Всички тeзи способности сe усилват хиляди и хиляди пъти. Това e част от начина по който слънцeто отговаря на това кой стe, затова сe довeрeтe, чe разчита вашитe мисли. Бъдeтe чeстни, открити и в съгласиe с eнeргията на слънцeто и всички окръжаващи ви eлeмeнти.” И стигнахме до момента КАК точно да направим това. Пак ще го кажа, стъпките са прости: - Дайте си време за почивка, оставете всички “важни” дела. Престанете да затормозявате мисълта си с тревоги за битовизми, те наистина са несъществени. - Направте си списък с хубавите неща в живота, които цените и за които сте благодарни, четете го, допълвайте го и се изпълвайте с чувство за благодарност всеки ден. - Мечтайте, създавайте онази реалност, която искате да видите в утрешния ден. - Отработвайте страховете (можете да прочетете упражнението тук, или да използвате водените медитации) - Медитирайте и изпълвайте телата си със светлина (Можете да използвате този пример, медитацията-активация на ДНК, или пак можете да използвате водените медитации. А тук, в края на тази статия също има много добра практика за работа със слънцето и слъчевите ветрове, дадена от Том Кениън чрез Хаторите) - Бъдете по-осъзнати във всяко свое действие, мисъл или дума. Нищо, което ви се случва не е случайно. Бъдете наблюдатели. Във всеки един момент нещо се случва. И то е за добро. Промените наистина текат с огромен интензитет и мощ и няма никакво време да се жалвате, самосъжалявате и да се надявате, че пак някой отвън ще ви спаси. Христос няма да се въплъщава повече, докторите нямат и представа как да ви помогнат, хапчетата са най-лошия избор, който можете да направите. Не търсете гуру, водач, лечител и спасител извън вас. Вие сте гуруто. Поемете отговорността. Да работиш със светлина е голяма отговорност и необходимост. Осъзнайте важността на тези думи и въплътете нови навици в ежедневието си. Преходът си тече с пълна пара. Възнесението се осъществява непрекъснато, няма нужда да чакаме декември месец, още сега, в идните дни до месец престои много сериозен енергиен портал, ще се случат важни пренастройки на шаблона на единното съзнание (информация получена чрез Диана Павлова). Много души вече преминаха в по-горните измерения и все повече ще отиват натам. Не е ясно къде точно ще се озове всеки от нас. Но това, което можем да правим е да чистим сенките на ниските вибрации, да се изпълваме със светлина и да бъдем готови за следващия еволционен скок – където и да ни заведе той, ще бъде за добро. svoiizbor.com

сряда, 27 юни 2012 г.

Съвет

От какво не можеш да избягаш - от проблемите. Най-първата необходимост - общуването. Най-краткият път - правилният. Най-дългият път - да се водиш по чужд акъл. Най-красивият подарък – прошката .

събота, 26 май 2012 г.

Петър Дънов: Лошите мисли докарват земетресения

Причина за всички земетресения са лошите мисли на хората, твърдят единодушно окултисти от различни времена и националности. Според антропософа Рудолф Щайнер, живял през първата половина на двайсети век, земята е живо същество, което мисли и чувства не по-зле от хората. Една от първите работи на желаещия да влезе в редиците на посветените е да почувства, че е едно цяло с планетата, твърди Щайнер. Съвсем логично според него, ако нещо в мисленето на масите се промени, това влияело и на състоянието на планетата. Школата на Щайнер е създадена през 1923 година като реакция на процъфтяващия в началото на века позитивизъм. Тя възниква във време, когато се смята, че естествените науки могат да обяснят явленията на човешкия живот и че всички проблеми са разрешими. Прочутият езотерик е създател и на упражненията, наречени евритмия, които десетилетия по-късно влизат в учението на Петър Дънов под името паневритмия. Самият Дънов не се признава открито за последовател на австриеца Щайнер, но много от вижданията му се покриват с неговите. Той например открива връзка между своето заточение в Северна България и голямо земетресение по негово време. Други окултисти изобретяват науката геопатология, занимаваща се с това, как земните "болежки" се отразяват върху здравето на хората. За геопатолог се обявява и пловдивският лечител Боян Мага. Според него може да се търси пълно съответствие между акупунктурните точки на човека и подобни енергийни съсредоточия върху земната кора. Фантасмагорично звучи твърдението му, че с механично или електрическо въздействие на определени места може да се влияе върху земния релеф. Боян Мага заяви неотдавна: "Трябва ми достатъчно тънък лост и знание за подходящото място, където да го забода, и аз мога да потопя Америка". Предупреждение за катастрофалното земетресение в Измит беше пуснато в интернет още през 1997 година. Американецът Робърт Стайн беше забелязал, че напрежението в земната кора бавно се премества от изток на запад - от разлома в Кавказ към района между Измит и Истанбул. mistika.bg

вторник, 8 май 2012 г.

ПРИТЧА ЗА ДВЕТЕ ЖАБИ

Група жаби подскачали из гората, но внезапно две от тях паднали в една дупка. Като видели колко е дълбока, другите решили, че с двете нещастни жаби е свършено. Пострадалите обаче не искали да се предават толкова лесно и с всички сили се опитвали да изскочат от дупката. Останалите жаби ги гледали и не преставали да коментират, че усилията им са напразни. Накрая едната жаба се обезкуражила от думите им, паднала долу и умряла. Другата обаче продължавала да скача толкова силно, колкото можела. Останалите ѝ викали, че най-доброто, което може да направи, е просто да остане в дупката и кротко да си умре. Но тя заподскачала още по-силно и накрая успяла да се измъкне от дупката. Когато другите я попитали не е ли чувала какво ѝ говорят, жабата им обяснила, че не е много добре със слуха и че през цялото време си мислела, че я окуражават. Тази история има две поуки: 1. Човешкото слово има силата да дава и отнема живот. Окуражителната дума може да помогне на някого, който се чувства зле, и да направи деня му по-хубав. 2. Обезсърчаващата дума, отправена към същия човек, може да го убие. Давайте живот на хората. Не подценявайте силата на думите. Всеки може да каже нещо, което да сломи човек в труден момент. Достоен за уважение обаче е онзи, който окуражава останалите. из книгата "Скритият дар" на Джериес Авад

неделя, 22 април 2012 г.

Позитивните мисли

Реших отново да ги споделя,защото много ме зареждат и помагат да живея с настроение :) Ако подхранваш мислите си и подхождаш към тях правилно, те ще се превърнат в реалност 1 Мислите са невероятно могъщ феномен. 2. Положителните мисли те настройват в хармония с вселената. 3. Прошката е израз на любовта към себе си. 4. Онова, което виждаш, е доказателство за това, в което вярваш. Повярвай в нещо и ще го видиш. 5. Ако вярваш само на това, което виждаш, значи възприемаш нещата ограничено и повърхностно. Щом вярваш само на това, което виждаш, защо плащаш сметката си за електричеството? 6. Никой не знае достатъчно, за да бъде песимист. 7. Изпращам любов на противника си на тенис корта. Това премахва недостатъците в играта ми. 8. Всички ние идваме от никъде, стигаме до тук и сега и отиваме никъде. Едно и също е. Едно е. 9. Любовта означава да даваш и няма нищо общо с онова, което получаваш. 10. Няма път към щастието. Щастието е самият път. Няма път към благополучието. Благополучието е пътят.

сряда, 28 март 2012 г.

Молитвата на Екзюпери

Молитвата на Екзюпери

Господи,аз моля не за чудеса и не за миражи,а за силата на всеки ден.Направи ме наблюдатален и находчив,за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита,които ме вдъхновяват.Научи ме правилно да разпределям времето в живота си.Дари ми тънък усет,за да различавам значимото от маловажното.Аз моля за сила за въздаржание и мярка,за да не пърхам и...ли пълзя в живота,а разумно планирал деня си,да мога да видя върхове и далечни простори.Помогни ми да осъзная,че илюзиите не помагат с нищо.Нито спомените за миналото,нито мечтите за бъдещето.Помогни ми да бъда тук и сега и да възпраемам тази минута като най-важната.Опази ме от наивната вяра,че всичко в живота трябва да бъде гладко.Дари ми ясно съзнание за това,че сложностите,пораженията,паданенията и неудачите са естествена част от живота,благодарение на която ние растем и съзряваме.Напомняй ми,че сърцето често спори с разума.Изпрати ми в нужния момент някой,който има силата да ми каже истината,но би го направил с любов.Знам,че решението на много проблеми е в изчакването.Затова научи ме на търпение.Ти знаеш колко силно се нуждаем от приятелство.Направи ме достоен за този прекрасен и нежен дар от съдбата.Дай ми богата фантазия,за да мога в нужния момент,на нужното място,мълчейки или говорейки,да подаря някому нужната топлина.Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота.Дай ми не това,което искам.а това което действително ми е необходимо.Научи ме на изкуството на малките крачки.

неделя, 11 март 2012 г.

Бъди благодарен за това което имаш

Едно сляпо момче, седяло на стълбите на една сграда с шапка на коленете си. То държало табелка, на която пишело: „Аз съм сляп. Моля помогнете.” Имало само няколко монети в шапката. Покрай него минал един мъж. Той извадил няколко монети от джоба си и ги пуснал в шапката. После взел табелката, обърнал я, и написал на гърба няколко думи. След това я сложил обратно, така че всеки, който минава да може... да види новите думи.
Скоро шапката започнала да се пълни. Все повече хора идвали и давали пари на сляпото момче. Следобяд мъжът, който обърнал табелката дошъл да види как вървят нещата. Момчето го познало по стъпките и го попитало: „Вие ли ми обърнахте табелката, тази сутрин? Какво написахте?” Мъжът казал: „Написах само истината. Това, което ти беше написал, но по различен начин.” Това, което той бил написал било: „Днес е хубав ден и аз не мога да го видя”
Мислите ли, че първият и вторият надпис казват едно и също нещо?
Разбира се и двата надписа казват на хората, че момчето е сляпо. Но първият надпис просто казвал, че момчето е сляпо. Вторият надпис казвал на хората, че са щастливи, че не са слепи. И никак не бива да бъдем изненадани, че вторият бил по-ефективен?
Поука от историята: Бъди благодарен за това, което имаш. Бъди креативен. Мисли различно и позитивно. Подканвай хората да бъдат добри и мъдри. Живей си живота и обичай, без да съжаляваш. Когато животът ти дава 100 причини да плачеш, покажи му, че имаш 1000 причини да се усмихнеш. Погледни миналото си, без съжаление. Бъди уверен в настоящия момент. Подготви се за бъдещето без страх. Вярвай и се освободи от страховете си.
Най-хубавото нещо е да видиш човек, който се усмихва.
И дори още по-хубаво е да знаеш, че ти си причината за това!

неделя, 26 февруари 2012 г.

Рецепта за щастие

За някои - то значи състояние,
имущество, пари, богатство, власт...
За други пък е удоволствие без разкаяние,
... и те възползват се от него, без да губят нито час.
Замислихте ли се какво е щастие сега?
За птиците - е полетът в небето...
В пустинята - това е капчица вода...
За майката - това и е детето...
За слабият - подадена ръка...
За влюбените - е любов в сърцето...
За болният човек - това е здраве...
Самотният пък търси си приятел...
А някои щастливи са, ако сънят им стане и наяве...
За други щастието е да си мечтател...
На щастието пълната рецепта аз не зная,
но според мене отговорът е готов:
На всички от сърце ви го желая!
Забъркайте сами рецептата за щастие с любов!

Елена Найденова

събота, 18 февруари 2012 г.

ДУШАТА НА ЕДИН ИЗВОР

Никой не умря. Но и никой не оживя. Просто така се случи. Той не бе никой. Но не бе и някой.
Просто така - една половина. Половин човек. Една от многото половини, които не образуват
цяло. Просто защото някога вече са били цяло, но не са му обърнали внимание. Ни най-малко.
Всъщност половин човекът бе забравил другата си половина някъде по пътя. И сега не можеше
да я открие. Най...-вероятно защото не я търсеше.
Не ме разбирайте погрешно. Половин човекът беше умен. Но беше празен. Вярно, само
наполовина. Но скоро щеше да е съвсем празен, защото докато не търсеше изгубената си
половина, губеше и тази, която имаше. И то много бързо. Мислеше си, че може да я напълни
отново, ако някой го обича. Искаше да бъде обичан и с тази любов да допълни половината до
цяло.
Първо си взе куче. Хранеше го под час. Водеше го в парка. Даже му махаше каишката понякога.
Правеше всичко, което пишеше в книгите за домашни любимци. Но не му говореше. Само
чакаше. Чакаше животното да допълни празната му половина с любов. Уви.
Затова половин човекът си намери жена. Водеше я на ресторант. Купуваше й цветя. Понякога
миеше съдовете. Но не я питаше как е минал денят й. Само чакаше. Чакаше жената да допълни
празната му половина с любов. Уви.
Накрая половин човекът отиде на църква. И започна да ходи всеки ден. Палеше свещи,
целуваше иконите, рецитираше молитви. Но не се разкайваше. Само чакаше. Чакаше Господ да
допълни празната му половина с любов. Но уви.
Един ден той почувства, че вече не е половин човек. Беше по-малко. Колкото повече се мъчеше
да допълни душата си, да я съхрани в себе си, да не допусне нищо от нея да изтече навън -
толкова повече от нея нищо не оставаше. Всичко правеше по правилата - нищо не изпускаше от
себе си и всичко взимаше от другите. Уви, половината намаляваше. Сякаш стана четвърт човек.
Една сутрин не се събуди. Не че умря, просто чакаше да умре. Отвори широко очи, долепи ръце
до тялото си, спря дъха си насила. Но не погледна навън за последно. Само чакаше. Чакаше
смъртта сама да си свърши работата. Но уви.
неизвестен автор

вторник, 14 февруари 2012 г.

АЗ ВЯРВАМ В МЪЛЧАЛИВАТА ЛЮБОВ

Аз вярвам в мълчаливата любов
Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста,
аз вярвам само в нямото страдане,
в сподавения порив на кръвта.

Очи, в които погледа не гасне,
докосването нежно на ръце
от клетви, от несдържан плач по ясно
говорят на човешкото сърце.

Тя всичките прегради побеждава!
Тя - вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов.

Давид Овадия

сряда, 8 февруари 2012 г.

КОРФБОЛ-НОВИЯТ СПОРТ

Корфболът е нов спорт у нас и набира все повече популярност.Какво представлява-той е разновидност на баскетбола и интерсното е,че отборите са смесени.В един отбор могат да си партнират мъже и жени по четири на брой,общо 8 състезатели за отбор.Корфболът (от нидерландски: korf - „кошница“, bal - „топка“) е смесена отборна игра с топка вкарвана в кош (корф).В България тази игра се практикува на малко места,едно от които е СУ"Кл.Охридски".От 2005 г. България е член на Международната федерация по корфбол (МФК).Целта при корфбола е топката да се вкара в противниковия корф. Игрището е правоъгълно, разделено на две „зони“. Отборите са два, с по осем играча — задължително четири жени и четири мъже. Продължителността на мача е два тайма по 30 мин.
Топката се манипулира с ръце, не се дриблира и при получаването ѝ в движение играчът трябва да спре на едно място по възможно най-бързия начин. Позволено е топката да се отиграе моментално от движение, без да се спира, с максимално допустими две крачки с притежание на топката.Прекият контакт и съприкосновението както при баскетболната игра са забранени,т.е. няма пряко докосване и и играта не е така груба.Отборите нямат право да напускат своята зона. След отбелязването на два коша (независимо от кой отбор), формациите разменят местата си и така атакуващите стават защитници и обратно. Атакуващите играчи могат да се пазят само от играчи от същия пол — жените пазят жени, а мъжете пазят мъже. Това правило цели равнопоставяне на половете

сряда, 1 февруари 2012 г.

Индия бойкотира Игрите в Лондон

Бившият индийски управник Бабулал Гаур заяви, че Индия трябва да бойкотира Олимпийските игри в Лондон, информира БНТ1.
Причината е, че един от спонсорите на най-голямото спортно събитие ще бъде компанията Дау Кемикълс, която е собственик на Юнион Гарбид. Именно тази фирма от своя страна притежава фабриката в Бопал, която причини най-големия индустриален инцидент в историята. През 1984-та година изтичане на отровен газ става причина за смъртта на 20 хиляди души, според някои и повече, а още 100 хиляди и до днес страдат от хронични заболявания.
В същото време стана ясно, че 6,5 милиона паунда са предвидени за подобряване на мрежата на градския транспорт в Лондон, за да бъде възможно поемането на очаквания трафик по време на Олимпийските игри.
Ще бъдат осигурени допълнително двеста автобуса за обществено ползване, както и велосипеди. Заради олимпийския маршрут ще бъдат направени промени в градския транспорт. Част от улиците включени в него, ще бъдат изцяло затворени за шестте седмици, в които ще се провеждат игрите. Цялата актуална информация за организацията на движението ще бъде публикувана на специален сайт.
bnt

неделя, 29 януари 2012 г.

Днес на 3 години :)


ДНЕС БЛОГЪТ МИ СТАВА НА ТРИ ГОДИНКИ!И ще започна с така познатото ми клише,което преди години като радиоводеща използвах-а именно
специален поздрав към всички приятели блогъри,към всички които посещават това място,лишено от политика и социални теми:)Тук по-скоро уважаеми дами и господа ще намерите разтоварващи неща и елементи като спорт,музика и други интересни публикации:)))спорта ми е в кръвта:()повечето от вас знаят това а и продължава да ми бъде професия,продължавам да вървя по отъпканите пътеки от детството и младостта и продължавам да си свиркам, да се усмихвам и да бъда все така в душевна еуфория,независимо от кризата,живота в Бг и негативните новини:)))Какво да ви кажа още,че се радвам,че се познаваме и че сте част от моят живот приятели блогъри:)и че се преместихме (ОТАТЪКА) в социалните мрежи,че продължаваме все така хубаво да си общуваме и да сме си като едно голямо виртуално семейство.Искам специално да благодаря отново на НЕЗИ И ВЛАДО КАБРАНСКИ за помоща която винаги ми оказват и са винаги насреща,за останалите да не проусна някой,да ви кажат ,че сте много готини хора.Хайде наздраве и до нови срещи:)))

събота, 28 януари 2012 г.

Пожелай невъзможното!

Закона на Кандид!
Tози закон бил измислен от философа Г. Лайбниц през ХVІІ в., но станал много популярен след разказа за действието на закона в новелата на Ф. Волтер “Кандид или оптимизмът”, написана през 1759 г. В замъка Тундер-тен-тронк във Вестфалия живеел симпатичен младеж. Той бил с благ нрав и душата му била изписана върху лицето му. Заради неговото чистосърдечие го нарекли Кандид. Този младеж обикнал силно дъщерята на барона на замъка – Кюнегонд, и бил убеден, че това е най-хубавото момиче на този свят. Двамата слушали наставленията на домашния учител Панглос, който проповядвал, че имат щастието да живеят в свят, който е замислен да бъде най-добрият възможен свят – в него всичко си има причина и веригата от причини води до най-благоприятните последици, които биха могли да се предположат. Кандид повярвал в това учение и то се отразило в драмата на неговия живот.
Кандид бил толкова влюбен в Кюнегонд, че не устоял и понечил да целуне своята възлюблена, но тутакси бил изгонен от най-красивия замък в света и се започнали неговите митарства. В него момент замъкът бил нападнат от българите (!) и повечето му обитатели били избити. Кандид се отървал само с жесток побой с пръчки. Оттук нататък той прекосил Европа, като навсякъде го мамили, ограбвали, били, едвам се отървал от екзекуция и дори преживял страшно земетресение в Лисабон. Но Кандид постоянно размишлявал върху смисъла на предустановената хармония на най-добрия свят – от време на време се отчайвал и се усъмнявал в тази идея, но, когато срещнел помощ и подкрепа, отново започвал да вярва в добрия замисъл на нещата. Стигнал в Елдорадо и бил изпратен да пътешества от царя на тази вълшебна страна с петдесет овце, натоварени със злато и скъпоценности.
Няколко пъти Кандид срещал и изгубвал любимата си Кюнегонд и пътувал, за да я намери. Междувременно го лъгали, попадал в пропасти и бури, откраднали му много от скъпоценностите и накрая останал доста беден, но все пак намерил своята Кюнегонд. Тя била остаряла и погрозняла, но Кандид имал желание да се ожени за нея, въпреки всичко.
Нещастните събития и неочаквани добри неща, които също му се случвали, отключвали у Кандид размишления в какъв смисъл този свят е най-добрият от възможните светове. Той превърнал своя живот в един непрекъснат експеримент за проверка на тази велика идея. Накрая Волтер оставя своя герой сред приятели, стигнал до заключението, че всеки трябва да копае своята градинка в този огромен свят.
Понякога се смята, че Волтер се е подиграл с идеята за “най-добрия възможен свят” и с героя, дръзнал да я изследва. Но струва ми се, че той по-скоро е възвеличил Кандид, превърнал живота си в залог тази идея и не я изоставя докрай. Кандид бил първият оптимист, описан в художествено произведение. Може би това е първият жизнен тип, появил се не в естествената лаборатория на суровия живот, а в духа на писател-философ. В крайна сметка всеки, повярвал в една или друга идея, свързана с доброто в природата, обществото и в самия себе си, носи нещо от героя на великия просветител Ф. Волтер. Затова си мисля, че науката, която утвърждава вярата в добри чудеса, трябва да носи името на Кандид, а нейният основен закон, да се нарича Закон на Кандид...защо не :)

неделя, 15 януари 2012 г.

Започва новият тенис сезон

Късно тази нощ българско време в Австралия официално започва новият тенис сезон. Макар че от началото на годината до сега се изиграха няколко по-малки турнира за всички истинския старт идва с Australian Open - първия за годината турнир от Големия шлем. От Мелбърн професионалните тенисисти започват битката за най-престижния трофей в спорта - Големия шлем. Който тази година може да прерастне в Златен, тъй като предстоят и олимпийски игри...
Жребият за мачовете в основната схема в Австралия бе теглен още в петък. Щабовете на всички имаха два дни, за да настроят тактиката спрямо конкретните съперници. Голямата новина, която предшестваше старта на срещите бе фактът за първи път от седем години насам няма да можем да видим финал между Роджър Федерер и Рафаел Надал при мъжете. Двамата просто се паднаха в една и съща част на схемата и евентуално ще могат да играят на полуфинал...

Формата, която Григор демонстрира на Хопман Къп вдъхва много надежди. Но пък не бива да забравяме, че турнирът в Пърт бе изцяло демонстративен и там го нямаше напрежението от защитата на точките и директната елиминация. Затова истинският тест за българина и за изводите, които си е направил от миналия сезон ще бъде в Мелбърн.
Българската надежда  при жените пак се казва Цветана Пиронкова. От изиграните до този момент мачове в Пърт и в Хобарт Цвети има само една победа на сингъл и то дошла след доста усилия. На старта в Мелбърн пък я чака сериозно изпитание като Саня Мирза. Сред евентуалните съпернички на българката по-нататък пък е Агниешка Радванска. Задачата никак не е лесна, но пък защо Цвети да не е приятната изненада при дамите?

sportkafe.bg



вторник, 10 януари 2012 г.

Грешката любов

Как можах да стигна дотук?
Какво направих, за да стигна дотук?
Какво ме подтикна да съм в това положение и защо го допуснах?
Дали някога ще изляза от тази ситуация?
Аз всеки ден допускам грешки, някой от тях ги разбирам, други не. Важното е, когато разбереш грешката, да се стремиш към поправянето й, и да не я допускаш никога повече.
Лесно да се каже, нали...
При мен грешката беше най-простата.
Да загубиш разсъдъка си в най-неподходящия момент, когато той трябва да те извади от най-неблагоприятната ситуация, в която си се намирал през живота си. Макар да осъзнаваш по-късно, че тази ситуация е определила бъдещето ти.
Винаги има два варианта:
Да излезеш с високо вдигната глава, като надскочиш себе и покажеш на всички, че си най-забележителната личност, която познават, или да сложиш черните очила, за да не може никой да проникне в болната и наскърбена от грешката душа.
Бях започнал да разказвам за грешката си. Цели 22 години се стремях само и единствено да си намеря един човек. Човек, който да не е по задължение с мен, да ме разбира и който да допусна в моите мисли и чувства, който го е оценил и ще се бори за мен. Човек, който само като го погледна и да си кажа, че няма нито една причина, заради която искам да се разделя с нея. И всичко това и тя да изпитва към мен.
Не разбрах как стана, но се получи. Намерих я.
Още по-малко разбрах как се влюби в мен. Имахме толкова зашеметяващи моменти, когато съм си казвал: ако умирам, най-добре да е сега. А аз какво направих - оказах се слаб, глупав, умопомрачен и направих така, че да ме отблъсне, да ме мрази, да не иска да ме чуе, да не иска да ме види лице в лице, само ме блокира и нагрубява.
Да си мисли, че всичко лошо идва от мен, че съм умопобъркан ненормален нещастник и поредната отрепка в живота и.
Всяко едно нещо, което ми каза, което направи,
съм го запечатал в упоритото си болно съзнание. Побърквам се всеки път, когато видя нещо познато, свързано с нас, или се сетя за неща, които сме го правили заедно.
Случвало ли ви се е?
Всеки ден се събуждам и заспивам с мисълта за нея, моята единствена любима - и моята грешка, която никога не ще имам шанс да оправя. Мислиш, че ще ти мине и ще забравиш за нея и всичко останало, но не става.
Все едно си в кръг - тръгваш от една точка, мислиш, че продължаваш, а стигаш пак до същата точка. И така ден след ден, седмица след седмица, месец след месец - и ще продължи година след година, без да можеш да направиш нищо.
А причината е само една: предадох се в момент, който ще продължи до смърта ми...
Аз паднах, друг ще ме смени и толкоз.
webkafe.bg

понеделник, 2 януари 2012 г.

Високосната 2012 година носи небесни атракции

През 2012 година ще се наблюдават изключително интересни явления, съобщи пред радио Пловдив астрономът Николай Петров от обсерваторията в Рожен.
Тъй като годината е високосна, в три от нейните месеци ще има съчетанието петък 13-ти. Освен това още в първата половина на годината ще се наблюдават уникални съчетания на планетите.
Между 20 февруари и 12 март ще може да се наблюдава планетата Меркурий на залез слънце. Тя ще се вижда дори с невъоръжено око.
Около 3 и 5 март Меркурий, Юпитер и Венера ще бъдат събрани много близо една до друга върху западния хоризонт. Отделно планетата Марс ще се доближи много близо до Земята.
На 13 март Венера и Юпитер ще бъдат толкова близо една до друга, че наблюдаващите ще ги виждат почти като слети небесни тела.
Предстои още едно интересно явление, което астрономите наричат Супер Луна, уточни д-р Петров. То ще се случи на 5 май и е пълнолуние, при което Луната ще е толкова близо до Земята, че ще изглежда много голяма.
На 6 юни ще се наблюдава т. нар. Транзит или Пасаж на Венера. Още сутринта на този ден върху диска на изгряващото Слънце вече ще се наблюдава планетата Венера. Досега в цялата история на астрономията са наблюдавани само 7-8 такива Пасажи на Венера. Именно по време на това явление през 1761 г. руският учен Ломоносов за първи път установява, че на Венера има атмосфера.
Николай Петров съобщи, че през месец ноември за пореден път ще има пълно слънчево затъмнение. То обаче ще може да се наблюдава само от Австралия и Тихия океан.
dnes.bg