събота, 18 февруари 2012 г.

ДУШАТА НА ЕДИН ИЗВОР

Никой не умря. Но и никой не оживя. Просто така се случи. Той не бе никой. Но не бе и някой.
Просто така - една половина. Половин човек. Една от многото половини, които не образуват
цяло. Просто защото някога вече са били цяло, но не са му обърнали внимание. Ни най-малко.
Всъщност половин човекът бе забравил другата си половина някъде по пътя. И сега не можеше
да я открие. Най...-вероятно защото не я търсеше.
Не ме разбирайте погрешно. Половин човекът беше умен. Но беше празен. Вярно, само
наполовина. Но скоро щеше да е съвсем празен, защото докато не търсеше изгубената си
половина, губеше и тази, която имаше. И то много бързо. Мислеше си, че може да я напълни
отново, ако някой го обича. Искаше да бъде обичан и с тази любов да допълни половината до
цяло.
Първо си взе куче. Хранеше го под час. Водеше го в парка. Даже му махаше каишката понякога.
Правеше всичко, което пишеше в книгите за домашни любимци. Но не му говореше. Само
чакаше. Чакаше животното да допълни празната му половина с любов. Уви.
Затова половин човекът си намери жена. Водеше я на ресторант. Купуваше й цветя. Понякога
миеше съдовете. Но не я питаше как е минал денят й. Само чакаше. Чакаше жената да допълни
празната му половина с любов. Уви.
Накрая половин човекът отиде на църква. И започна да ходи всеки ден. Палеше свещи,
целуваше иконите, рецитираше молитви. Но не се разкайваше. Само чакаше. Чакаше Господ да
допълни празната му половина с любов. Но уви.
Един ден той почувства, че вече не е половин човек. Беше по-малко. Колкото повече се мъчеше
да допълни душата си, да я съхрани в себе си, да не допусне нищо от нея да изтече навън -
толкова повече от нея нищо не оставаше. Всичко правеше по правилата - нищо не изпускаше от
себе си и всичко взимаше от другите. Уви, половината намаляваше. Сякаш стана четвърт човек.
Една сутрин не се събуди. Не че умря, просто чакаше да умре. Отвори широко очи, долепи ръце
до тялото си, спря дъха си насила. Но не погледна навън за последно. Само чакаше. Чакаше
смъртта сама да си свърши работата. Но уви.
неизвестен автор

Няма коментари: