Жената та 50

ЖЕНАТА НА 50 Жена на петдесет. Какво по просто от туй – да кажеш: – Хубава жена! – и сетне да я гледаш – сякаш Господ връз теб струи масури светлина. На петдесет тя знае две – и триста! – чорба за тристамина да вари. Тя знае – ако нещичко й липсва, ще го намери – даже вдън гори! Безжалостна оса из степен троскот, пчелата майка в пита слънчоглед, на петдесет Жената мой е Господ! – макар и нероден във Назарет. Преминала през мъжки революции, като Диана – тръгва пак на лов! – тя – петимна да гали дребни внуци, все тъй е ненаситна за любов. На петдесет Жената е авлига. Пак тя е Болерото на Равел. Тя няма да чете Толстой на книга, щом с мъж наеме стая в скъп хотел. На петдесет не е тъй стара кримка – девойчиците слага в своя джоб! Мъже, да си направим с нея снимка! Ще вие тя на пресния ни гроб. Тя глади. Тя пере. Деца завръща. Отвъд изпраща свидни мъртъвци. И като вълци покрай стара къща въртят се покрай прага й момци! Когато мина някой ден оттатък порталите със райския обков, и там поклон ще сторя на Жената – дори на петдесет, Тя е Любов! Валери Станков