вторник, 8 май 2012 г.

ПРИТЧА ЗА ДВЕТЕ ЖАБИ

Група жаби подскачали из гората, но внезапно две от тях паднали в една дупка. Като видели колко е дълбока, другите решили, че с двете нещастни жаби е свършено. Пострадалите обаче не искали да се предават толкова лесно и с всички сили се опитвали да изскочат от дупката. Останалите жаби ги гледали и не преставали да коментират, че усилията им са напразни. Накрая едната жаба се обезкуражила от думите им, паднала долу и умряла. Другата обаче продължавала да скача толкова силно, колкото можела. Останалите ѝ викали, че най-доброто, което може да направи, е просто да остане в дупката и кротко да си умре. Но тя заподскачала още по-силно и накрая успяла да се измъкне от дупката. Когато другите я попитали не е ли чувала какво ѝ говорят, жабата им обяснила, че не е много добре със слуха и че през цялото време си мислела, че я окуражават. Тази история има две поуки: 1. Човешкото слово има силата да дава и отнема живот. Окуражителната дума може да помогне на някого, който се чувства зле, и да направи деня му по-хубав. 2. Обезсърчаващата дума, отправена към същия човек, може да го убие. Давайте живот на хората. Не подценявайте силата на думите. Всеки може да каже нещо, което да сломи човек в труден момент. Достоен за уважение обаче е онзи, който окуражава останалите. из книгата "Скритият дар" на Джериес Авад

Няма коментари: