неделя, 23 април 2017 г.

ЗДРАВЕЙ, АЗ СЪМ СЪДБАТА

Здравей, аз съм Съдбата. Реших да ти пиша, защото напоследък май често се съмняваш в мен. И в моите планове за теб. Знам, че се питаш защо ти се случва всичко това. Ето го отговорът ми: само така щеше да станеш човека, който си в момента. Само така щеше да откриеш силата, скрита в теб. Само така щеше да видиш величието на ума и красотата на душата си.
Трябваше да сбъдна някои от страховете ти, за да видиш, че можеш да минеш през тях. Защото човек е устроен така. Страхува се от всичко. От провала. От загубата. От болката. От самия страх. Докато не му се наложи да се изправи лице в лице с него, да го посрещне, да го победи и да продължи. Но ти научи уроците си, нали? Трябваше да раня сърцето ти, за да се научиш да пазиш сърцата на хората. Защото човек е устроен така. Причинява болка, докато не изпита болка. Наранява, докато не го ранят. 

Обръща гръб на другите, докато на него не му обърнат гръб. Но ти научи уроците си, нали? Трябваше да отнема някои от приятелите ти, за да се научиш да цениш тези, които ти останаха. Защото човек е устроен така. Забравя да се грижи за приятелите си. Забравя да им се обажда. Забравя да се вижда с тях. Забравя да ги пита как са. Замества ги с нови. А после и тях замества с нови. Докато накрая установи, че вече няма истински приятели. Но ти научи уроците си, нали? Трябваше да познаеш разочарованието, за да започнеш да се наслаждаваш пълноценно на радостта и щастието. Защото човек е устроен така. Вечно да е недоволен. Вечно да се фокусира върху нещата, които няма. Докато в живота му не се появят истински проблеми. Докато не му се наложи да преодолява истинска драма. Тогава незначителното отстъпва място на значимото. Тогава вижда и оценява красотата на слънчевия ден, на разходката в парка, на хубавата книга, на красивата мечта, на споделената чаша вино. Но ти научи уроците си, нали? Трябваше да те отклоня от някои от мечтите ти, за да тръгнеш по пътя, който ти предстои да покориш. Защото човек е устроен така. Сравнява живота си с този на другите. Сравнява успехите си с тези на другите. Сравнява щастието си с това на другите. Поставя си цели, които не са неговите цели. Води битки, които не са неговите битки. Чертае пътища, които не са неговите пътища. Докато не разбере, че е пропилял времето си в опит да живее чужд живот, да се бори за чужда победа, да сбъдва чужда мечта. Но ти научи уроците си, нали? И ето те днес тук. Четеш това писмо и виждаш живота си като на филмова лента. Вече знаеш какво желаеш истински. Вече знаеш какво заслужаваш. Вече знаеш на какво си способен. И за какво си роден! Не съжалявай за нищо. Не страдай за нищо. Миналото се случи, за да формира настоящето ти. А настоящето ти ще формира бъдещето. Затова: живей го мъдро, спомняй си уроците, грижи се за себе си. И не забравяй, мисията ти е една – да бъдеш щастлив! Започни още от днес! И помни: ти може би не вярваш в мен, но аз вярвам в теб! С обич, Съдбата

Източник: https://www.diana.bg/

вторник, 28 март 2017 г.

Мотивиращо


Ако чистиш след всяко парти – значи имаш много приятели.
Ако си плащаш – значи имаш работа.
Ако те стяга панталонът – значи не си гладен.
Ако те следва сянката ти – значи виждаш слънцето.
Ако пътят е дълъг от спирката към дома – значи вървиш.
Ако ти е неудобно от някои думи – значи чуваш.
Ако трябва да избършеш стъклата – значи имаш дом.
Ако мислиш за другите – значи не си сам.
Ако будилникът ти звъни всяка сутрин – значи живееш.
Ако чуваш сърцето ти да бие – значи обичаш!
Ако се смееш без причина – значи си щастлив!
Щастието е в малките неща – отвори съзнанието си за тях!
/Автор – неизвестен/

неделя, 26 февруари 2017 г.

Прочетете, ако не можете да простите на някого

Без клишета.
Сигурно сте чели множество притчи, съвети и мнения по тази тема, защото има море от литература за прошката и как да ви напусне гнева.
Знаем, че това не е лесно.
Знаем, че сте уморени от съвети. Че пропастта между "решил/а съм да простя" и истинското чувство на умиротворение може да се окаже съвършено неопределимо. Знаем това.

Много трудно е да простят тези, които жадуват за справедливост.

Плаши ни самата мисъл, че трябва да позволим на някога да се измъкне безненаказан след като ни е причинил болка. Ние искаме да изравним сметката. Искаме те/той/тя да почувстват тежестта от това, което са направили, а не ние.
Прошката прилича на предателство на нас самите.
След случилото се не искате да се отказвате от борбата за справедливост. Вътре във вас гори гняв и ядът се разпространява из цялото ви тяло. Вие знаете това, но не можете да се освободите.
Гневът се превръща в част от вас, също като сърцето, мозъка или белите дробове. Познато ни е това чувство. Познато ни е това второ сърцебиене, наречено бяс.
Но гневът е само инструмент. Ние се ядосваме, защото копнеем за справедливост. Вярваме, че това е полезно. Струва ни се, че колкото повече е гневът в нас, толкова повече сме способни да променим нещо.
Гневът не разбира, че вече се е случило, минало е и раната кърви. Гневът ви казва, че всичко ще се оправи с отмъщение. Същността на гнева е в стремежа към справедливост.
Гневът прилича на човек, който постоянно маха коричката от раната, мислейки си, че ако раната е открита, тогава няма да остане белег.
Мислите ли, че някога човекът, който ви е обидил, така перфектно ще зашие вашата рана та чак да забравите, че там някога е имало белег.

Но в действителност, ядосвайки се, вие отказвате да лекувате раната, защото се страхувате.

Страхувате се какво ще стане, когато раните зараснат и ще трябва да живеете с нова, непозната кожа. Искате да си върнете старата кожа. И затова гневът ви казва да запазите тази кървяща рана.
Когато сме ядосани, прошката изглежда невъзможна. Но ние искаме да простим, знаейки, че това е най-доброто. Искаме да почувстваме спокойствието, което носи прошката. Искаме да се освободим. Искаме да успокоим яростта си, но не знаем как да го направим.

Всички мълчат за главното: прошката нищо няма да поправи.

Това не е гумичка, изтриваща болката. Няма да ви донесе мигновено спокойствие. Пътят към умиротворението е дълга, упорита борба. Прошката само може да ви помогне да преминете този път.
Прощавайки, вие се отказвате от надеждите за друго минало. Съгласявате се, че няма магическо решение, способно да успокои болката, която са ви причинили.
Това е осъзнаването, че така или иначе се налага да живеете върху руините на несправедливостта. И никой гняв не е в състояние да възстанови тези руини. Вие трябва да направите това сами.

Прошката означава да поемете отговорност, не да унищожавате, а да почистите живота си.

Това е решение, че възстановяването на собствения ви свят е много по-важно, отколкото унищожаването на чуждия.
Прощавайки, повече няма да чакате човека, който ви е сломил да дойде и да излекува душата ви. Решавате сами да излекувате раните си. Движите се напред с белези.
Прошката не означава, че е победила несправедливостта. Става дума за създаване на собствена справедливост и собствената ви съдба.
Изправяте се на крака и решавате, че животът ви повече няма да бъде нещастен заради случилото се с вас.
Смело вървите към бъдещето, с всички белези, които сте получили по пътя.

Прощавайки, повече не позволявате случилото се да определя живота ви.

svetlilo.com

събота, 28 януари 2017 г.

Зелена светлина от Вселената до 5-ти февруари – време е за нови начинания!


Настават добри времена! От 7 януари до 5 февруари Вселената е в режим „съдействие“. В тази дълго чакана пролука от време, всички планети в Слънчевата система, гледани от нашата геоцентрична перспектива, се движат директно – движат се в междузвездното пространство в една посока, в съвършен синхрон – по течението на голямата космическа река.
Сякаш всички богове са в разбирателство, а пък дрязгите им временно са изгубили своята тежест и сериозност. Конфликтите им се преобразяват в мощна кинетична енергия за действие и сътрудничество. Слънчевата система затрептява на вълната на благосклонността и помощта към човечеството. Тя се намира в състояние на първичен ред, а нашите сетива са способни да уловят тази изначална даденост на божествена хармония в битието.
Природните сили чрез нашите собствени нагласи са много по-склонни да ни помагат, отколкото да ни възпрепятстват. Особено когато става дума за начинания и проекти, отдадени на общуването, свързването с другия, обмена на знания, усвояването на нови знания и помъдряване в името на по-висша и по-широка кауза.
Това е така, защото началото на този благ период на „космическо съдействие“, е белязано от връщането на Меркурий в директния му ход, а краят му – от настъпването на ретроградността на Юпитер.
За да удовлетворим изискванията на Меркурий, който тръгва директен в знака на Юпитер, Стрелец, подчертавайки тяхното тясно взаимодействие – е нужно да бъдем добре подготвени чрез разностранна, интелигентна и качествена информация и чрез стратегически познанства и контакти. По този начин Юпитер ще може да окаже своята благодатна подкрепа за далновидност и успех в начинанията от всякакъв характер.
svoiizbor.com

понеделник, 2 януари 2017 г.

За много години приятели :D

Честита Нова Година! 
Желая на всички повечко Допамин, Адреналин, Рискови моменти, Усмихнати дни, Страст, Вкусна храна, Хубаво вино, Шоколад, Люти чушки - в умерено количество, Топъл пясък, Хубава музика, Пеперуди в стомаха, Много любов, Много здраве и Щастие....И едно сърце, което да бие за вас всяка секунда на 2017г ! Бъдете добри !!!
Enjoy your ride 😀