Пожелай невъзможното!

Закона на Кандид!
Tози закон бил измислен от философа Г. Лайбниц през ХVІІ в., но станал много популярен след разказа за действието на закона в новелата на Ф. Волтер “Кандид или оптимизмът”, написана през 1759 г. В замъка Тундер-тен-тронк във Вестфалия живеел симпатичен младеж. Той бил с благ нрав и душата му била изписана върху лицето му. Заради неговото чистосърдечие го нарекли Кандид. Този младеж обикнал силно дъщерята на барона на замъка – Кюнегонд, и бил убеден, че това е най-хубавото момиче на този свят. Двамата слушали наставленията на домашния учител Панглос, който проповядвал, че имат щастието да живеят в свят, който е замислен да бъде най-добрият възможен свят – в него всичко си има причина и веригата от причини води до най-благоприятните последици, които биха могли да се предположат. Кандид повярвал в това учение и то се отразило в драмата на неговия живот.
Кандид бил толкова влюбен в Кюнегонд, че не устоял и понечил да целуне своята възлюблена, но тутакси бил изгонен от най-красивия замък в света и се започнали неговите митарства. В него момент замъкът бил нападнат от българите (!) и повечето му обитатели били избити. Кандид се отървал само с жесток побой с пръчки. Оттук нататък той прекосил Европа, като навсякъде го мамили, ограбвали, били, едвам се отървал от екзекуция и дори преживял страшно земетресение в Лисабон. Но Кандид постоянно размишлявал върху смисъла на предустановената хармония на най-добрия свят – от време на време се отчайвал и се усъмнявал в тази идея, но, когато срещнел помощ и подкрепа, отново започвал да вярва в добрия замисъл на нещата. Стигнал в Елдорадо и бил изпратен да пътешества от царя на тази вълшебна страна с петдесет овце, натоварени със злато и скъпоценности.
Няколко пъти Кандид срещал и изгубвал любимата си Кюнегонд и пътувал, за да я намери. Междувременно го лъгали, попадал в пропасти и бури, откраднали му много от скъпоценностите и накрая останал доста беден, но все пак намерил своята Кюнегонд. Тя била остаряла и погрозняла, но Кандид имал желание да се ожени за нея, въпреки всичко.
Нещастните събития и неочаквани добри неща, които също му се случвали, отключвали у Кандид размишления в какъв смисъл този свят е най-добрият от възможните светове. Той превърнал своя живот в един непрекъснат експеримент за проверка на тази велика идея. Накрая Волтер оставя своя герой сред приятели, стигнал до заключението, че всеки трябва да копае своята градинка в този огромен свят.
Понякога се смята, че Волтер се е подиграл с идеята за “най-добрия възможен свят” и с героя, дръзнал да я изследва. Но струва ми се, че той по-скоро е възвеличил Кандид, превърнал живота си в залог тази идея и не я изоставя докрай. Кандид бил първият оптимист, описан в художествено произведение. Може би това е първият жизнен тип, появил се не в естествената лаборатория на суровия живот, а в духа на писател-философ. В крайна сметка всеки, повярвал в една или друга идея, свързана с доброто в природата, обществото и в самия себе си, носи нещо от героя на великия просветител Ф. Волтер. Затова си мисля, че науката, която утвърждава вярата в добри чудеса, трябва да носи името на Кандид, а нейният основен закон, да се нарича Закон на Кандид...защо не :)