Какво направих, за да стигна дотук?
Какво ме подтикна да съм в това положение и защо го допуснах?
Дали някога ще изляза от тази ситуация? Аз всеки ден допускам грешки, някой от тях ги разбирам, други не. Важното е, когато разбереш грешката, да се стремиш към поправянето й, и да не я допускаш никога повече.
Лесно да се каже, нали...
При мен грешката беше най-простата.
Да загубиш разсъдъка си в най-неподходящия момент, когато той трябва да те извади от най-неблагоприятната ситуация, в която си се намирал през живота си. Макар да осъзнаваш по-късно, че тази ситуация е определила бъдещето ти.
Винаги има два варианта:
Да излезеш с високо вдигната глава, като надскочиш себе и покажеш на всички, че си най-забележителната личност, която познават, или да сложиш черните очила, за да не може никой да проникне в болната и наскърбена от грешката душа.
Бях започнал да разказвам за грешката си. Цели 22 години се стремях само и единствено да си намеря един човек. Човек, който да не е по задължение с мен, да ме разбира и който да допусна в моите мисли и чувства, който го е оценил и ще се бори за мен. Човек, който само като го погледна и да си кажа, че няма нито една причина, заради която искам да се разделя с нея. И всичко това и тя да изпитва към мен.
Не разбрах как стана, но се получи. Намерих я.
Още по-малко разбрах как се влюби в мен. Имахме толкова зашеметяващи моменти, когато съм си казвал: ако умирам, най-добре да е сега. А аз какво направих - оказах се слаб, глупав, умопомрачен и направих така, че да ме отблъсне, да ме мрази, да не иска да ме чуе, да не иска да ме види лице в лице, само ме блокира и нагрубява.
Да си мисли, че всичко лошо идва от мен, че съм умопобъркан ненормален нещастник и поредната отрепка в живота и.
Всяко едно нещо, което ми каза, което направи,
съм го запечатал в упоритото си болно съзнание. Побърквам се всеки път, когато видя нещо познато, свързано с нас, или се сетя за неща, които сме го правили заедно.
Случвало ли ви се е?
Всеки ден се събуждам и заспивам с мисълта за нея, моята единствена любима - и моята грешка, която никога не ще имам шанс да оправя. Мислиш, че ще ти мине и ще забравиш за нея и всичко останало, но не става.
Все едно си в кръг - тръгваш от една точка, мислиш, че продължаваш, а стигаш пак до същата точка. И така ден след ден, седмица след седмица, месец след месец - и ще продължи година след година, без да можеш да направиш нищо.
А причината е само една: предадох се в момент, който ще продължи до смърта ми...
Аз паднах, друг ще ме смени и толкоз.
webkafe.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар