неделя, 9 юли 2017 г.

Колкото по-големи са кризите, толкова по-големи са даровете

  В живота нищо не е грешка. Колкото по-големи са кризите, толкова по-големи са даровете.
Някога съжалявал ли си за нещо, което впоследствие се оказва нищо работа? Когато имаш абсолютна яснота, действаш с жизненост и ентусиазъм.
Любовта вижда ясно. Сърцето знае всички отговори, умът бавно достига до тях. Когато ги видиш, разбираш защо си тук. Повечето време си в мъгла от собствените си страхове. Когато започнеш да действаш, тялото се изпълва с божествена енергия.
Кризите ни доближават до любовта. Ако си се отклонил от нея, непременно идват. Ако си се възгордял, ако си приписваш заслуги за това или онова, идват "шамарите". Същото е и ако чувстваш вина... за това кой си ти, кой не си, вменяване на чужди страхове и притеснения, липсва на отговорност.
Кризите са ДАР, след тях сме по-силни, по-мъдри, по-смирени. Учим урока си и изпитваме благодарност пред мъдрия Висш план за нас. Много често не виждаме ясно, защото нямаме нужното търпение и не си даваме нужното време, за да прозрем плана за нас, пъзелът да се подреди - парче по парче. Когато видиш ясно, започваш да действаш. Разбираш го по въодушевлението в тялото. Чувството е невероятно.
Независимо какво се случва в живота ти, всичко те доближава до твоята мечта. Колкото по-фокусиран си, Вселената те поддържа постоянно. Но тя праща и предизвикателства. Да разбереш дали си се отклонил от мечтата си, от пътя. Да разбереш дали живееш извън сърцето си, извън любовта.
Ако те боли, ако изпитваш тъга, разочарование, тревожност - значи, че не виждаш ползите, не разбираш как това ти помага.
Положителните и отрицателните емоции са в ЕДНО, в баланс. Когато избираме само едните, не обичаме. Няма радост без болка. Може да показваш само най-добрата си страна, може да го правиш дълго време. Но чак когато разкриваш своята цялост, имаш дълбока връзка с хората.

http://www.highviewart.com

неделя, 23 април 2017 г.

ЗДРАВЕЙ, АЗ СЪМ СЪДБАТА

Здравей, аз съм Съдбата. Реших да ти пиша, защото напоследък май често се съмняваш в мен. И в моите планове за теб. Знам, че се питаш защо ти се случва всичко това. Ето го отговорът ми: само така щеше да станеш човека, който си в момента. Само така щеше да откриеш силата, скрита в теб. Само така щеше да видиш величието на ума и красотата на душата си.
Трябваше да сбъдна някои от страховете ти, за да видиш, че можеш да минеш през тях. Защото човек е устроен така. Страхува се от всичко. От провала. От загубата. От болката. От самия страх. Докато не му се наложи да се изправи лице в лице с него, да го посрещне, да го победи и да продължи. Но ти научи уроците си, нали? Трябваше да раня сърцето ти, за да се научиш да пазиш сърцата на хората. Защото човек е устроен така. Причинява болка, докато не изпита болка. Наранява, докато не го ранят. 

Обръща гръб на другите, докато на него не му обърнат гръб. Но ти научи уроците си, нали? Трябваше да отнема някои от приятелите ти, за да се научиш да цениш тези, които ти останаха. Защото човек е устроен така. Забравя да се грижи за приятелите си. Забравя да им се обажда. Забравя да се вижда с тях. Забравя да ги пита как са. Замества ги с нови. А после и тях замества с нови. Докато накрая установи, че вече няма истински приятели. Но ти научи уроците си, нали? Трябваше да познаеш разочарованието, за да започнеш да се наслаждаваш пълноценно на радостта и щастието. Защото човек е устроен така. Вечно да е недоволен. Вечно да се фокусира върху нещата, които няма. Докато в живота му не се появят истински проблеми. Докато не му се наложи да преодолява истинска драма. Тогава незначителното отстъпва място на значимото. Тогава вижда и оценява красотата на слънчевия ден, на разходката в парка, на хубавата книга, на красивата мечта, на споделената чаша вино. Но ти научи уроците си, нали? Трябваше да те отклоня от някои от мечтите ти, за да тръгнеш по пътя, който ти предстои да покориш. Защото човек е устроен така. Сравнява живота си с този на другите. Сравнява успехите си с тези на другите. Сравнява щастието си с това на другите. Поставя си цели, които не са неговите цели. Води битки, които не са неговите битки. Чертае пътища, които не са неговите пътища. Докато не разбере, че е пропилял времето си в опит да живее чужд живот, да се бори за чужда победа, да сбъдва чужда мечта. Но ти научи уроците си, нали? И ето те днес тук. Четеш това писмо и виждаш живота си като на филмова лента. Вече знаеш какво желаеш истински. Вече знаеш какво заслужаваш. Вече знаеш на какво си способен. И за какво си роден! Не съжалявай за нищо. Не страдай за нищо. Миналото се случи, за да формира настоящето ти. А настоящето ти ще формира бъдещето. Затова: живей го мъдро, спомняй си уроците, грижи се за себе си. И не забравяй, мисията ти е една – да бъдеш щастлив! Започни още от днес! И помни: ти може би не вярваш в мен, но аз вярвам в теб! С обич, Съдбата

Източник: https://www.diana.bg/

вторник, 28 март 2017 г.

Мотивиращо


Ако чистиш след всяко парти – значи имаш много приятели.
Ако си плащаш – значи имаш работа.
Ако те стяга панталонът – значи не си гладен.
Ако те следва сянката ти – значи виждаш слънцето.
Ако пътят е дълъг от спирката към дома – значи вървиш.
Ако ти е неудобно от някои думи – значи чуваш.
Ако трябва да избършеш стъклата – значи имаш дом.
Ако мислиш за другите – значи не си сам.
Ако будилникът ти звъни всяка сутрин – значи живееш.
Ако чуваш сърцето ти да бие – значи обичаш!
Ако се смееш без причина – значи си щастлив!
Щастието е в малките неща – отвори съзнанието си за тях!
/Автор – неизвестен/