Закона на Кандид!
Tози закон бил измислен от философа Г. Лайбниц през ХVІІ в., но станал много популярен след разказа за действието на закона в новелата на Ф. Волтер “Кандид или оптимизмът”, написана през 1759 г. В замъка Тундер-тен-тронк във Вестфалия живеел симпатичен младеж. Той бил с благ нрав и душата му била изписана върху лицето му. Заради неговото чистосърдечие го нарекли Кандид. Този младеж обикнал силно дъщерята на барона на замъка – Кюнегонд, и бил убеден, че това е най-хубавото момиче на този свят. Двамата слушали наставленията на домашния учител Панглос, който проповядвал, че имат щастието да живеят в свят, който е замислен да бъде най-добрият възможен свят – в него всичко си има причина и веригата от причини води до най-благоприятните последици, които биха могли да се предположат. Кандид повярвал в това учение и то се отразило в драмата на неговия живот.
Кандид бил толкова влюбен в Кюнегонд, че не устоял и понечил да целуне своята възлюблена, но тутакси бил изгонен от най-красивия замък в света и се започнали неговите митарства. В него момент замъкът бил нападнат от българите (!) и повечето му обитатели били избити. Кандид се отървал само с жесток побой с пръчки. Оттук нататък той прекосил Европа, като навсякъде го мамили, ограбвали, били, едвам се отървал от екзекуция и дори преживял страшно земетресение в Лисабон. Но Кандид постоянно размишлявал върху смисъла на предустановената хармония на най-добрия свят – от време на време се отчайвал и се усъмнявал в тази идея, но, когато срещнел помощ и подкрепа, отново започвал да вярва в добрия замисъл на нещата. Стигнал в Елдорадо и бил изпратен да пътешества от царя на тази вълшебна страна с петдесет овце, натоварени със злато и скъпоценности.
Няколко пъти Кандид срещал и изгубвал любимата си Кюнегонд и пътувал, за да я намери. Междувременно го лъгали, попадал в пропасти и бури, откраднали му много от скъпоценностите и накрая останал доста беден, но все пак намерил своята Кюнегонд. Тя била остаряла и погрозняла, но Кандид имал желание да се ожени за нея, въпреки всичко.
Нещастните събития и неочаквани добри неща, които също му се случвали, отключвали у Кандид размишления в какъв смисъл този свят е най-добрият от възможните светове. Той превърнал своя живот в един непрекъснат експеримент за проверка на тази велика идея. Накрая Волтер оставя своя герой сред приятели, стигнал до заключението, че всеки трябва да копае своята градинка в този огромен свят.
Понякога се смята, че Волтер се е подиграл с идеята за “най-добрия възможен свят” и с героя, дръзнал да я изследва. Но струва ми се, че той по-скоро е възвеличил Кандид, превърнал живота си в залог тази идея и не я изоставя докрай. Кандид бил първият оптимист, описан в художествено произведение. Може би това е първият жизнен тип, появил се не в естествената лаборатория на суровия живот, а в духа на писател-философ. В крайна сметка всеки, повярвал в една или друга идея, свързана с доброто в природата, обществото и в самия себе си, носи нещо от героя на великия просветител Ф. Волтер. Затова си мисля, че науката, която утвърждава вярата в добри чудеса, трябва да носи името на Кандид, а нейният основен закон, да се нарича Закон на Кандид...защо не :)

Късно тази нощ българско време в Австралия официално започва новият тенис сезон. Макар че от началото на годината до сега се изиграха няколко по-малки турнира за всички истинския старт идва с Australian Open - първия за годината турнир от Големия шлем. От Мелбърн професионалните тенисисти започват битката за най-престижния трофей в спорта - Големия шлем. Който тази година може да прерастне в Златен, тъй като предстоят и олимпийски игри...
Жребият за мачовете в основната схема в Австралия бе теглен още в петък. Щабовете на всички имаха два дни, за да настроят тактиката спрямо конкретните съперници. Голямата новина, която предшестваше старта на срещите бе фактът за първи път от седем години насам няма да можем да видим финал между Роджър Федерер и Рафаел Надал при мъжете. Двамата просто се паднаха в една и съща част на схемата и евентуално ще могат да играят на полуфинал...

Формата, която Григор демонстрира на Хопман Къп вдъхва много надежди. Но пък не бива да забравяме, че турнирът в Пърт бе изцяло демонстративен и там го нямаше напрежението от защитата на точките и директната елиминация. Затова истинският тест за българина и за изводите, които си е направил от миналия сезон ще бъде в Мелбърн.
Българската надежда  при жените пак се казва Цветана Пиронкова. От изиграните до този момент мачове в Пърт и в Хобарт Цвети има само една победа на сингъл и то дошла след доста усилия. На старта в Мелбърн пък я чака сериозно изпитание като Саня Мирза. Сред евентуалните съпернички на българката по-нататък пък е Агниешка Радванска. Задачата никак не е лесна, но пък защо Цвети да не е приятната изненада при дамите?

sportkafe.bg

Как можах да стигна дотук?
Какво направих, за да стигна дотук?
Какво ме подтикна да съм в това положение и защо го допуснах?
Дали някога ще изляза от тази ситуация?

Аз всеки ден допускам грешки, някой от тях ги разбирам, други не. Важното е, когато разбереш грешката, да се стремиш към поправянето й, и да не я допускаш никога повече.
Лесно да се каже, нали...
При мен грешката беше най-простата.
Да загубиш разсъдъка си в най-неподходящия момент, когато той трябва да те извади от най-неблагоприятната ситуация, в която си се намирал през живота си. Макар да осъзнаваш по-късно, че тази ситуация е определила бъдещето ти.
Винаги има два варианта:
Да излезеш с високо вдигната глава, като надскочиш себе и покажеш на всички, че си най-забележителната личност, която познават, или да сложиш черните очила, за да не може никой да проникне в болната и наскърбена от грешката душа.
Бях започнал да разказвам за грешката си. Цели 22 години се стремях само и единствено да си намеря един човек. Човек, който да не е по задължение с мен, да ме разбира и който да допусна в моите мисли и чувства, който го е оценил и ще се бори за мен. Човек, който само като го погледна и да си кажа, че няма нито една причина, заради която искам да се разделя с нея. И всичко това и тя да изпитва към мен.
Не разбрах как стана, но се получи. Намерих я.
Още по-малко разбрах как се влюби в мен. Имахме толкова зашеметяващи моменти, когато съм си казвал: ако умирам, най-добре да е сега. А аз какво направих - оказах се слаб, глупав, умопомрачен и направих така, че да ме отблъсне, да ме мрази, да не иска да ме чуе, да не иска да ме види лице в лице, само ме блокира и нагрубява.
Да си мисли, че всичко лошо идва от мен, че съм умопобъркан ненормален нещастник и поредната отрепка в живота и.
Всяко едно нещо, което ми каза, което направи,
съм го запечатал в упоритото си болно съзнание. Побърквам се всеки път, когато видя нещо познато, свързано с нас, или се сетя за неща, които сме го правили заедно.
Случвало ли ви се е?
Всеки ден се събуждам и заспивам с мисълта за нея, моята единствена любима - и моята грешка, която никога не ще имам шанс да оправя. Мислиш, че ще ти мине и ще забравиш за нея и всичко останало, но не става.
Все едно си в кръг - тръгваш от една точка, мислиш, че продължаваш, а стигаш пак до същата точка. И така ден след ден, седмица след седмица, месец след месец - и ще продължи година след година, без да можеш да направиш нищо.
А причината е само една: предадох се в момент, който ще продължи до смърта ми...
Аз паднах, друг ще ме смени и толкоз.
webkafe.bg