петък, 14 август 2009 г.

РИСК

В плодордната пролетна почва, две семена лежали едно до друго.
Първото семе казало:
-Искам да раста! Искам да пусна корените си дълбоко в почвата под мен и да провра филизи през земната кора над мен...Искам да развия нежните си пъпки като знамена,за да оповестя пристигането на пролетта...Искам да почувствам топлината на слънцето върху лицето си и благословията на утринната роса върху моите венчелистчета.
И така пораснало.
Второто семе казало:
-Страхувам се. Ако пусна корените си надолу в земята,не зная с какво ще се сблъскам в мрака.Ако си проправя път нагоре през твърдата почва над мен,мога да нараня нежните си филизи....Ами какво ще стане ако отворя пъпките си и някой охлюв се опита да ги изяде? А ако трябва да отворя цветовете си ,някое малко дете може да ме изтръгне от земята.Не,много по-добре е да изчакам,докато стане сигурно.
И така то зачакало.
Една кокошка, както си ровела из рохкавата пролетна пръст да търси храна,намерила семенцето,което чакало, и бързо го глътнала........

5 коментара:

Владимир Кабрански каза...

За съжаление страхът играе важна роля в живота ни.Често е необясним и излишен.

september-silvia каза...

Определено,трябва да рискуваме,ако исаме да се развиваме...

Leucanthemum vulgare ;))) ... каза...

Е, поуката е прекрасна. Смело рискувай и си вземи наградката от моето блогче ... и усмивката си вземи ... всъщнст ... ето ти още една :))) ... заради слънчевото настроение, което носиш с това прекрасно блогче :)))

september-silvia каза...

Марги,радвам се,че се отби при мен,за усмивките съм съгласна,те ни зареждат винаги,а за наградката ти благодаря,хубава събота ти желая!

Daria каза...

Действието е в основата на всяка изпълнила се мечта, а не отлагането.