събота, 15 август 2009 г.

ОКОТО НА ДЕЛФИНА


Бях сама на около 12 метра под водата.Знаех,че не трябва да тръгвам сама,но бях достатъчно опитна и реших да пробвам.Нямаше силно течение,а водата беше топла,бистра и примамлива.Когато обаче изведнъж ми се схвана мускул,осъзнах колко глупаво бях постъпила.Не бях много разтревожена до момента,в който получих спазми в корема.Опитах се да махна колана с екипировката,но така се бях превила,че не можех да го откача.Потъвах и все повече и повече започвах да се плаша,неспособна да се помръдна.Успях да видя часовника и разбрах,че имам още малко време,докато ми свърши въздухът.
Опитах се да разтрия корема си.Не носех водолазен костюм,но не успях да се изправя достатъчно,за да достигна с ръце схванатите мускули.
“Не мога да свърша по този начин-помислих си.-Имам още много неща да правя.”Не можех да умра просто така,без никой да разбере как е станало.И започнах да се моля:.”Нека някой ми помогне!”
Онова,което се случи,ме завари неподготвена.Изведнъж усетих докосване под мишницата и веднага си помислих :”О,не ,акули!”.Изпитах ужас и отчаяние.Но ръката ми бе повдигната със сила.Пред очите ми се появи едно око-най-прекрасното око,което можех да си представя.Кълна се,че се усмихваше.Беше око на голям делфин.Оглеждайки се в него,бях сигурна ,че съм спасена.
Той се плъзна напред,гръдната му перка беше под мишницата ми,а ръката ми-върху гърба му.Отпуснах се.Бях го прегърнала и се чувствах сигурна на гърба му.Усещах как той ми дава някъква сигурност,а и по някакъв начин ме лекуваше,докато ме издигаше нагоре.Коремните ми мускули се отпуснаха.
Щом изплувахме над повърхността ,той ме затегли към брега.Доплувахме до място,където водата беше толкова плитка,че се разтревожих за него.Избутах делфина назад,където той ме изчака-наблюдаваше,предполагам за да се увери,че всичко е наред.
Почувствах се като преродена.Свалих колана,кислородната бутилка и всичко от себе си и се върнахпо-навътре в окена при делфина.Почувствах се толкова лека,свободна,лека и жива,че исках да усетя свобода,като си поиграя във водата под слънчевите лъчи.Доста по –навътре видях още много делфини.
След малко той ме върна на брега.Бях страшно уморена,готова да припадна от умора,като се увери,че съм в безопаснос,където водата е най-плитка,той се обърна настрани,гледейки ме с едно око.Вероятно доста дълго време останахаме така в съзерцания,докато през ума ми минаваха спомени.След това той издаде прощален звук,заплува към останалите и всички си заминаха.

По истински случай.....

2 коментара:

Владимир Иванов (krizt) каза...

Едно необяснимо поведение.Може би усещат разума в нас, или просто обичат да помагат.

Силвия Тенчева каза...

Добри същества,умни и с човешко поведение,най-интересното е,че се появяват точно когато е необходимо.