Полунощ за каляската

В приказката е красиво - тиквата се превръща в каляската на Пепеляшка и тя отива на бал. Мечтата на всяко момиченце, а и там ще е принцът, нали...
В българския футбол обаче краят на 2010 г. е вече някъде около полунощ за каляската, блестяла ярко през последното десетилетие. И ще я превърне в тиква.
Стилиян Петров, Мартин Петров, Димитър Бербатов. Това са трите имена (освен късния Балъков от първите 3 г. на века), на които се радвахме, и които донякъде замениха поколението на Стоичков и сие.
Самият Бербатов, най-лъскавият представител на триото, ги нарече "трите коня, които теглят каляската на националния". Всъщност те си бяха в големи периоди даже и цялата каляска...
Но в края на последната година от първата декада на новия век тяхната "ръководна роля" изглежда на привършване.
Гледаш кръг от Висшата лига - Стилиян го няма с тежка контузия, Марто е резерва и гледа тъжно от скамейката, Бербатов играе, но не вкарва. Тежък момент от сезона или закономерност на времето?
Бербатов вече приключи с националния, а по всичко личи, че не му остава много и на голямата клубна сцена. През януари ще направи 30 години, а е на високо ниво в играта от 1998 г. и това започва да му тежи.
След над 600 ялови минути за Манчестър Юнайтед и влизането на млада кръв в тима (Ернандес, Бебе, Македа, както и играещите отлично под наем Уелбек и Маме Диуф), Бербатов вероятно се грее на последните ярки лъчи в кариерата си. Този сезон, може би и другият. След това ще е прехвърлил 30-те и ще мисли повече за дъщеря си, отколкото за голям футбол.
Мартин (30 навършени) също е към края на една славна кариера. Вярно, може да играе още 2-3 години, но не и на нивото, което поддържаше (когато се опазваше от контузиите) през това десетилетие. Продължава да носи националния екип, но е все по-периферна фигура. Лидерът-фурия от преди години сякаш избледня с отсъствието на голямата класа на Бербатов като партньор. Травмите също не може да не влияят, а те не го оставиха на мира в последните 5 сезона.
В Болтън Петров се радва на статут на уважаван тартор, но не и на твърд титуляр. В националния е ясно - сигурно отказване след края на тези квалификации.
Стилиян Петров (вече на 31) получи най-тежката си контузия от десет години и го чака мъчителен сезон. Продължава да е капитан и водеща фигура в националния, но обяви твърдо, че спира след квалификациите. Стилът му на игра с много агресия и раздаване не може да не окаже влияние и едва ли още дълго ще може да поддържа нивото, което го държи на върха вече 12 сезона.
Тъжно, но факт. Триото, което е лице на футбола ни от десетилетие, се насочва към изхода за аплодисменти. Остава още някой фойерверк, някой важен гол, хеттрик или дори купа. Но генералната роля на Митко, Марто и Стилиян за играта в родината им вече е изиграна. И заслужава аплаузи.
Извадете тях тримата и огледайте най-елитните пет първенства на Европа. Един Валери Божинов опитва да не изпадне с Парма и ... това е. Няма други. "Каляската" вече ще се тегли от момчета, които са пълни с амбиции и желание за пробив, но ще им е дяволски трудно да стигнат Обетованите земи във футбола.
След като най-нашумелият ни младок Ивелин Попов не го искат и в средния по класа Блекбърн, че даже и след проби...
Каляската май ще стане на тиква след полунощ.
Какво са ни дали тримата?
Димитър Бербатов (77 мача за България), Стилиян Петров (98) и Мартин Петров (81) са вкарали общо 74 гола за националния през този век.
Без да задълбаваме в точни статистически дисекции, това са вероятно около 95 процента от всички важни попадения за България през десетилетието.
Да, тяхното поколение за мнозина си остава недостатъчно успяло като класирания на големи първенства (само европейското от 2004 г.).
Но Митко, Стилиян и Мартин не минаха като метеори през националния. Бербатов е рекордьор по голове, а само чудо може да спре Стенли да стане №1 по мачове. Марто пък е вероятният "победител по точки" в евентуална класация за най-важни попадения през ХХІ век, включително и единственото ни на голям форум (при 1:2 от Италия през 2004 г.).
Обичани или не, оплювани или обожавани, "трите коня" си остават символите на българския футбол ни след 2000 г.
Сравненията с четвъртите в света нямаше как да улеснят задачата им - тежеше им, че не постигнаха онова, което ни радваше през 90-те. Но на фона на цялостния упадък в нивото на играта в България, Бербатов и двамата Петрови блестят ярко и са радостта на феновете.

sportkafe.bg