вторник, 14 февруари 2012 г.

АЗ ВЯРВАМ В МЪЛЧАЛИВАТА ЛЮБОВ

Аз вярвам в мълчаливата любов
Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста,
аз вярвам само в нямото страдане,
в сподавения порив на кръвта.

Очи, в които погледа не гасне,
докосването нежно на ръце
от клетви, от несдържан плач по ясно
говорят на човешкото сърце.

Тя всичките прегради побеждава!
Тя - вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов.

Давид Овадия

2 коментара:

Zvetanka Shahanska каза...

Прекрасно стихотворение! Честит празник, Силви! Много любов и настроение:)))

september-silvia каза...

Благодаря Цвети и на теб хубави и прекрасни дни!!!