Уважаеми колеги, и тази година празнуваме Осми декември.
Всеки празник е свързан с определена ценност, често висша по своята същност и сакрална за групата, която празнува. Добре е да си зададем въпроса „Какво празнуваме всъщност на Осми декември?” Денят на св. Климент Охридски по Григорианския календар, светската дата, която обединява българското студентство в страната като ден, символ на университетската празничност или почитаме паметта на Джон Ленън, съосновател на световноизвестната британска група Бийтълс, който на осми декември 1980 година бе застрелян в Ню Йорк.
Уважаеми колеги, тук, в нашия университет ни събират идеите, чувствата, емоциите, нагласите. Събира ни съзнанието за принадлежност към една общност. Защото човек е част от себе си, а останалата част са неговите приятели. Именно приятелите и преподавателите са тези, на които може да се разчита не само по време на студентството. Винаги бъдете част от своя, най-българския, великотърновския университет, защото да си част от академична общност, която функционира в контекста на младостта, е привилегия.
Нека не забравяме, че единственото нещо, което не ни е подвластно, това е времето. Трябва го използваме разумно, за да ставаме по-мъдри, по-умни и по-успешно да променяме битието си така, че да изпитваме удовлетворение от стореното за нас и за другите. Да намерим баланса между Memento mori - помни, че си смъртен и Carpe diem - Улови мига, като отношение към две различни гледни точки: за смиреното съществуване и безгрижния живот.
Нека се обичаме и да чувстваме празника в себе си не само и единствено по повод на 8-ми декември. Нека да търсим любовта. Любовта и самоуважението към самите себе си, любовта и уважението към близките до нас, любовта към хората. Така както пее Джон Ленън: All You Need Is Love - Всичко, от което се нуждаеш е любов.
Скоро попаднах на разказа на възрастен индианец, който напътства внука си: - Вътре в човека винаги се води борба, която напомня битка между два вълка. Единият вълк представлява злото: завистта, ревността, егоизмът, амбициите, лъжата... Другият вълк - доброто: мирът, любовта, надеждата, истината, добротата, верността...
Малкият индианец се замислил и попитал: А кой вълк побеждава?
Дядото се усмихнал: Винаги побеждава онзи вълк, който ти храниш.
Уважаеми колеги, опитвайте се да храните добрия вълк, защото да си благороден не означава да си по-добър от другите, а да си по-добър от вчерашното си „аз”.
Драги студенти, преподаватели и приятели на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, не забравяйте, че пътя към словото минава през любовта, а в началото на любовта е словото.
Нека да търсим и любовта към познанието и словото. Нека те да бъдат нашата цел. Великият Достоевски е казал: без цел животът се задъхва. Ако потърсим виртуалния диалог с Пауло Куельо, той би казал: животът има такъв смисъл, какъвто аз пожелая да му придам.
Не забравяйте, че пътя към величието минава през смирението, а чрез словото и познанието вие имате шанса да придадете смисъл на живота си. Такъв, какъвто пожелаете.
Нека трелите на студентския химн винаги да отекват в сърцата ви.
Няма коментари:
Публикуване на коментар