четвъртък, 30 юли 2009 г.

Eдна трогателна история

Имало едно време една немощна стара жена,чийто любящ съпруг умрял.Тя отишла да живее при сина си,жена му и малката дъщеричка.От ден на ден зрението и слухът и отслабвали.Имало дни ,когато ръцете и треперели толкова силно ,че грахът от чинията и падал на пода,а супата се разливала от купичката.Синът и жена му ужасно се дразнели,че цапа толкова много и един ден си казали,че толкова стига.Те поставили масичка за старата жена в един ъгъл до килера,където държали метлата, и я сложили да се храни там сама.Когато станело време за ядене ,тя ги гледала от своя ъгъл с насълзени очи ,но те се хранели ,без да и обръщат внимание ,освен за да и се скарат,че е изпуснала вилицата или лъжицата си.
Веднъж,малко преди да стане време за вечеря ,момиченцето си седяло на пода и си играело с кубчета.”Какво правиш”?-попитал го бащата.”Правя масичка за теб и мама-отвърнало то,-за да се храните сами в ъгъла някой ден ,когато порасна”.Бащата и майката онемели и дълго не знаели какво да кажа,после се разплакали.В същия миг осъзнали какво са направили и колко мъка са причинили .На вечеря те завели старата жена на полагащото и се място на голямата маса и от този ден нататък тя винаги се хранела с тях.А ако изпуснела залък или вилица паднела на пода ,вече никой не и се сърдел.....
-В тази приказка родителите не са лоши хора.
Просто им е била нужна една искра,която да запали свеща на състраданието.Състраданието и всекидневните добри дела,правят живота ни много по-богат.


Интересно от „Монахът който продаде своето ферари”

13 коментара:

Aquawoman каза...

Или казано с други думи - Отнасяй се с хората така, както искаш да се отнасят с теб!

Lili каза...

Уникален урок!Само дето замалко да ревна.Чувала съм,че тази книга е доста интересна и мисля скоро да си я купя :)
Благодаря за споделеното Силви :)
Усмивки и целувки и лек ден :)

Силвия Тенчева каза...

Дани ,нашите родители заслужават уважение и наистина като си помислим ,че и ние ще остареем един ден и ще искаме нашите деца да се отнасят добре с нас,абсолютно е така,аз съм много внимателна относно този закон на живота,целувки!
@Лили,книгата е уникална,задължително си я купи,много може да ни даде,и тя като "Тайната" ми стана настолна книга!ЦУНКИ

Lili каза...

@Силви задължително ще се сдобия с нея :)
За родителите и отношението ни към тях-ако стана свидетел на подобна сцена ще одуша някой!
А новата визия на блога ти е страхотна :) Поздравления.
Цунки :)

Temenuzhka Petrova каза...

Тази история съм я чела много, много отдавна...Благодаря ти, Силве, че я поместваш в блога да я прочетат колкото се може повече хора!Дано състраданието и любовта не напускат сърцата ни...И никога, ама никога да не преживяваме това, което е преживяла старата жена!Поучителна история!

Neizi_ss каза...

Всъщност историята е наистина много стара и няма да излъжа ако кажа, че като дете съм я чела в книжките с приказки.
Казано по друг начин да не правим това, което не бихме искали да сторят на нас!
Защо обаче трябва да стигаме до такива поучителни истории, за да си дадем сметка за нещата.
Не е трудно да си добър - трудно е да осъзнаеш, колко е лесно!

Силвия Тенчева каза...

@Лили,първо много си готина на снимката:)за визията нали знаеш кой е моят уеб дизайнер:)))по отношение на книгата,съдържанието го чета с химикал в ръка,нямам думи просто!
@Нуши,историята е позната и стара,предложена ни в различни варианти но много поучителна,преди всичко трябва да сме добри с най-близките ни хора!
@Нейзи ,много добре казано-Не е трудно да си добър - трудно е да осъзнаеш, колко е лесно!Целувки момичета!!!

Владимир Иванов (krizt) каза...

Истината често е в детските уста. Възрастните не забелязват или премълчават.

Силвия Тенчева каза...

Владо,много си прав,едно дете винаги казва това което мисли и тогава възрастните проглеждат или проумяват това в което са сгрешили!

PetyaL. каза...

Да,невероятна история.Мен успя да ме просъли.За съжаление съм я срещала и на яве и завършекът не е толкова трогателен.Родителите на момиченцето още не са си взели поука.Като съм в България най-ми е мъчно за възрастните хора,направо ми се къса сърцето.Самотни,изоставени,захвърлени...

Силвия Тенчева каза...

Петя,тъжна и истинска история,хубаво ,че има добър край,скоро ми се наложи да бъде в един старчески дом,вявай ми тръгнах си много разстроена....

Иван Христов каза...

Навремето имаше една приказка за малкото момченце, което започнало да дялка, за да направи дървена гаванка за своя баща, който постъпил подобно на тези от приказката, като започнал да сипва яденето на дядото в дървена гаванка. По нататък сюжета е познат.
Във връзка с любовта към ближния може да се каже, че тя е три вида:
1.Активна - Прави това което искаш на теб да правят.
2.Пасивна - Не прави това, което не искаш на теб да правят.
3.Божествена - Саможертвaта на която е готов всеки родител за детето си така, както Бог даде живота си за спасението на всички негови чеда, независимо дали заслужават това.

Силвия Тенчева каза...

Иване,тази позната история е аналог на много подобни приказки, а твоите три правила са абсолюютно доказани и ги виждаме всекидневно в живота си....