вторник, 7 юли 2009 г.

История за любовта


Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства. Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, включително и Любовта.
Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне, затова всички приготвили лодките си и отплували. Единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта решила да помоли за помощ.
Богатството преминало покрай Любовта... Любовта казала:
- Богатство, вземи ме със себе си.
- Не мога – отговорило Богатството... – Имам много злато на кораба си и няма място за теб.
Любовта решила да помоли Суетата, която също преминала в красив кораб:
- Суета, моля те помогни ми.
- Не мога да ти помогна, Любов, цялата си мокра и може да повредиш кораба ми. – отговорила Суетата.
Тъгата била наблизо, затова Любовта я помолила:
- Тъга, позволи ми да избягам с теб.
- Не мога, Любов. Толкова ми е тъжно, че имам нужда да остана сама.
Щастието също преминало покрай Любовта, но било толкова щастливо, че дори не чуло, когато Любовта го повикала.
Внезапно се чул глас:
- Ела, Любов, аз ще те взема със себе си.
Гласът бил на непознат възрастен.
Любовта била толкова развълнувана и щастлива, че забравила да попита за името му. Когато пристигнали на сушата, той продължил по пътя си. Любовта, осъзнавайки колко много му дължи, попитала Познанието:
- Кой ми помогна?
- Помогна ти Времето – отговорило Познанието.
- Времето? – почудила се Любовта, - Но защо Времето ми е помогнало?
Познанието се усмихнало и с дълбока мъдрост отговорило:
- Защото само Времето е способно да разбере колко велика е Любовта!

3 коментара:

Vyara каза...

Благодаря ти за хубавите истории. Много ми е приятно да се отбивам при теб:)

Силвия Тенчева каза...

Благодаря ти Верче:)

Милена каза...

Много хубава история:)