Имало едно време една немощна стара жена,чийто любящ съпруг умрял.Тя отишла да живее при сина си,жена му и малката дъщеричка.От ден на ден зрението и слухът и отслабвали.Имало дни ,когато ръцете и треперели толкова силно ,че грахът от чинията и падал на пода,а супата се разливала от купичката.Синът и жена му ужасно се дразнели,че цапа толкова много и един ден си казали,че толкова стига.Те поставили масичка за старата жена в един ъгъл до килера,където държали метлата, и я сложили да се храни там сама.Когато станело време за ядене ,тя ги гледала от своя ъгъл с насълзени очи ,но те се хранели ,без да и обръщат внимание ,освен за да и се скарат,че е изпуснала вилицата или лъжицата си.
Веднъж,малко преди да стане време за вечеря ,момиченцето си седяло на пода и си играело с кубчета.”Какво правиш”?-попитал го бащата.”Правя масичка за теб и мама-отвърнало то,-за да се храните сами в ъгъла някой ден ,когато порасна”.Бащата и майката онемели и дълго не знаели какво да кажа,после се разплакали.В същия миг осъзнали какво са направили и колко мъка са причинили .На вечеря те завели старата жена на полагащото и се място на голямата маса и от този ден нататък тя винаги се хранела с тях.А ако изпуснела залък или вилица паднела на пода ,вече никой не и се сърдел.....
-В тази приказка родителите не са лоши хора.
Просто им е била нужна една искра,която да запали свеща на състраданието.Състраданието и всекидневните добри дела,правят живота ни много по-богат.
Веднъж,малко преди да стане време за вечеря ,момиченцето си седяло на пода и си играело с кубчета.”Какво правиш”?-попитал го бащата.”Правя масичка за теб и мама-отвърнало то,-за да се храните сами в ъгъла някой ден ,когато порасна”.Бащата и майката онемели и дълго не знаели какво да кажа,после се разплакали.В същия миг осъзнали какво са направили и колко мъка са причинили .На вечеря те завели старата жена на полагащото и се място на голямата маса и от този ден нататък тя винаги се хранела с тях.А ако изпуснела залък или вилица паднела на пода ,вече никой не и се сърдел.....
-В тази приказка родителите не са лоши хора.
Просто им е била нужна една искра,която да запали свеща на състраданието.Състраданието и всекидневните добри дела,правят живота ни много по-богат.
Интересно от „Монахът който продаде своето ферари”