четвъртък, 11 юни 2009 г.

КРАТКА ИСТОРИЯ ЗА СКУОША





Вчера ми се наложи да открия нова спортна зала по скоуш в една професионална гимназия в Хасково, всъщност наложи не е най-точната дума, бях поканена, това е част от работата ми. На откриването присъстваха и бивши спортни величия като проф. д-р Пюзант Касабян –председател на федерацията по бадминтон и шефа на СД ”Академик”- Ваньо Найденов. Денят беше слънчев, много усмихнат и във въздуха витаеше много настроение, много спортисти като се съберат на едно място винаги така се получава. Присъстваха много медии и вниманието към новите спортни съоръжения и положения труд и спечелените проекти за тях беше подобаващо. Залата по скоуш е втора в града, между другото този спорт и бадминтона се раждат в град Хасково, не случайно столицата на бадминтона е града на Богородица, и не случайно тенис звездата Григор Димитров е рожба на хасковската тенис школа, но това е тема на друга публикация. А иначе основите на скоуша се поставят в началото на 18 век в затворите във Великобритания, играта се ражда именно там и добива голяма популярност, бързо излиза на светло и започва да се практикува масово, наричат я още гладиаторска игра, тъй като съперниците не са един срещу друг ,а един до друг и единоборството е пряко, играта става много популярна в училище Хароу (Harrow) в Лондон, където момчета се редят на опашка и чакат да дойде реда им, като имало само два корта на разположение ,като импровизирали и се упражнявали на всяка налична стена със стари топки. Скоуша е много динамична и интензивна игра, участват всички групи мускули, изисква се бързина на реакцията и мисълта, топката веднага трябва да се отиграе и върне на съперника. Играе се с куха гумена топка и най-много до пет гейма, като всеки гейм се състои от 15 точки. Провежда се винаги в затворен корт, използват се не само страничните четири стени но и пода. Спирам до тук с обясненията и продължавам с това ,че за откриването на залата бяха поканени двама от националните ни състезатели Мария Стоянова и Павлин Павлов,в момента и двамата играят за един клуб в Нова Зеландия, друг път ще ви разкажа и за тази страна и какво се прави за спорта там ,но не само за спорта ,отношенията между хората са като в “Утопия” на Томас Мор. След демонстративния мач на горепосочените състезатели се отправихме към следващата зала по фитнес, не се стърпях и пробвах почти всички фитнес уреди, дори и чувалите за бокс, много готино и приятно усещане като блъскаш по крушата, не случайно се препоръчва така да освобождаваме напрежението. Още малко подробности за скоуша и другите ракетни спортове: от няколко години в България, а те са повече от пет, се роди и дисциплината ракетлон т.е. спорт обединяващ четирите вида спортове с ракети (тенис на маса, тенис на корт, бадминтон и скоуш), имаме национален отбор по ракетлон, който успешно участва на няколко световни първенства, подобно на пентатлона т.н. модерен петобой, нашата страна си има вече много добри състезатели по ракетлон. Това е в общи линии,не съм от най-добрите разказвачи,но се надявам да ви е било интересно:)

4 коментара:

Temenuzhka Petrova каза...

Интересно ми беше да прочета материала, най-вече от професионална гледна точка!В България трябва хората да свикнат да спортуват и това да стане част от ежедневието им!За съжаление, на хората притиснати от познатите на всички обстоятелства, най-малкото им е до спорт в последните години. Залата е страхотна, Силве!Дано повече такива зали за се изграждат!Професорът няма промяна от последния път когато се видяхме с него в Силистра преди 2-3 години, обаче Ваньо Найденов едва го познах, яко се е налял:)))

Силвия Тенчева каза...

:)))пак успя да ме разсмееш,да професора си е винаги си е 6/35,а Найденов доста се е наклал,ами явно Нушенка не спортува достатъчно като нас:)Да ти кажа,честно винаги ми се пълни окото като видя ново спортно съоржание,и залата по гимнастика е притегатлено място за мен,нищо че съм расла на поливни площи,редовно скачам на батут:)

hope каза...

Силвия, а не се ли пише скУош.
Както и да е. Хубаво е човек да спортува, независимо какво. От няколко години ходя на тае-бо и ако пропусна тренировка се чувствам като чувал. :-)
Важно е всичко да се прави с желание и настроение. Насила хубост не става. Чувствам се длъжна да възпитам желание за спортуване и у моята дъщеря. Дано успея.

Силвия Тенчева каза...

Hope,може би си права за правописа,ще проверя за думата,не съм обърнала внимание,браво на теб ,че намираш време за тренировки,тялото трябва да се подържа ,пък и е здравословно и имаме повече настроение ,което ни дава възможност за по-добра работоспособност:)