Вчера ми се наложи да открия нова спортна зала по скоуш в една професионална гимназия в Хасково, всъщност наложи не е най-точната дума, бях поканена, това е част от работата ми. На откриването присъстваха и бивши спортни величия като проф. д-р Пюзант Касабян –председател на федерацията по бадминтон и шефа на СД ”Академик”- Ваньо Найденов. Денят беше слънчев, много усмихнат и във въздуха витаеше много настроение, много спортисти като се съберат на едно място винаги така се получава. Присъстваха много медии и вниманието към новите спортни съоръжения и положения труд и спечелените проекти за тях беше подобаващо. Залата по скоуш е втора в града, между другото този спорт и бадминтона се раждат в град Хасково, не случайно столицата на бадминтона е града на Богородица, и не случайно тенис звездата Григор Димитров е рожба на хасковската тенис школа, но това е тема на друга публикация. А иначе основите на скоуша се поставят в началото на 18 век в затворите във Великобритания, играта се ражда именно там и добива голяма популярност, бързо излиза на светло и започва да се практикува масово, наричат я още гладиаторска игра, тъй като съперниците не са един срещу друг ,а един до друг и единоборството е пряко, играта става много популярна в училище Хароу (Harrow) в Лондон, където момчета се редят на опашка и чакат да дойде реда им, като имало само два корта на разположение ,като импровизирали и се упражнявали на всяка налична стена със стари топки. Скоуша е много динамична и интензивна игра, участват всички групи мускули, изисква се бързина на реакцията и мисълта, топката веднага трябва да се отиграе и върне на съперника. Играе се с куха гумена топка и най-много до пет гейма, като всеки гейм се състои от 15 точки. Провежда се винаги в затворен корт, използват се не само страничните четири стени но и пода. Спирам до тук с обясненията и продължавам с това ,че за откриването на залата бяха поканени двама от националните ни състезатели Мария Стоянова и Павлин Павлов,в момента и двамата играят за един клуб в Нова Зеландия, друг път ще ви разкажа и за тази страна и какво се прави за спорта там ,но не само за спорта ,отношенията между хората са като в “Утопия” на Томас Мор. След демонстративния мач на горепосочените състезатели се отправихме към следващата зала по фитнес, не се стърпях и пробвах почти всички фитнес уреди, дори и чувалите за бокс, много готино и приятно усещане като блъскаш по крушата, не случайно се препоръчва така да освобождаваме напрежението. Още малко подробности за скоуша и другите ракетни спортове: от няколко години в България, а те са повече от пет, се роди и дисциплината ракетлон т.е. спорт обединяващ четирите вида спортове с ракети (тенис на маса, тенис на корт, бадминтон и скоуш), имаме национален отбор по ракетлон, който успешно участва на няколко световни първенства, подобно на пентатлона т.н. модерен петобой, нашата страна си има вече много добри състезатели по ракетлон. Това е в общи линии,не съм от най-добрите разказвачи,но се надявам да ви е било интересно:)
4 коментара:
Интересно ми беше да прочета материала, най-вече от професионална гледна точка!В България трябва хората да свикнат да спортуват и това да стане част от ежедневието им!За съжаление, на хората притиснати от познатите на всички обстоятелства, най-малкото им е до спорт в последните години. Залата е страхотна, Силве!Дано повече такива зали за се изграждат!Професорът няма промяна от последния път когато се видяхме с него в Силистра преди 2-3 години, обаче Ваньо Найденов едва го познах, яко се е налял:)))
:)))пак успя да ме разсмееш,да професора си е винаги си е 6/35,а Найденов доста се е наклал,ами явно Нушенка не спортува достатъчно като нас:)Да ти кажа,честно винаги ми се пълни окото като видя ново спортно съоржание,и залата по гимнастика е притегатлено място за мен,нищо че съм расла на поливни площи,редовно скачам на батут:)
Силвия, а не се ли пише скУош.
Както и да е. Хубаво е човек да спортува, независимо какво. От няколко години ходя на тае-бо и ако пропусна тренировка се чувствам като чувал. :-)
Важно е всичко да се прави с желание и настроение. Насила хубост не става. Чувствам се длъжна да възпитам желание за спортуване и у моята дъщеря. Дано успея.
Hope,може би си права за правописа,ще проверя за думата,не съм обърнала внимание,браво на теб ,че намираш време за тренировки,тялото трябва да се подържа ,пък и е здравословно и имаме повече настроение ,което ни дава възможност за по-добра работоспособност:)
Публикуване на коментар