петък, 31 август 2012 г.
Жената та 50
ЖЕНАТА НА 50
Жена на петдесет. Какво по просто
от туй – да кажеш: – Хубава жена! –
и сетне да я гледаш – сякаш Господ
връз теб струи масури светлина.
На петдесет тя знае две – и триста! –
чорба за тристамина да вари.
Тя знае – ако нещичко й липсва,
ще го намери – даже вдън гори!
Безжалостна оса из степен троскот,
пчелата майка в пита слънчоглед,
на петдесет Жената мой е Господ! –
макар и нероден във Назарет.
Преминала през мъжки революции,
като Диана – тръгва пак на лов! –
тя – петимна да гали дребни внуци,
все тъй е ненаситна за любов.
На петдесет Жената е авлига.
Пак тя е Болерото на Равел.
Тя няма да чете Толстой на книга,
щом с мъж наеме стая в скъп хотел.
На петдесет не е тъй стара кримка –
девойчиците слага в своя джоб!
Мъже, да си направим с нея снимка!
Ще вие тя на пресния ни гроб.
Тя глади. Тя пере. Деца завръща.
Отвъд изпраща свидни мъртъвци.
И като вълци покрай стара къща
въртят се покрай прага й момци!
Когато мина някой ден оттатък
порталите със райския обков,
и там поклон ще сторя на Жената –
дори на петдесет, Тя е Любов!
Валери Станков
неделя, 26 август 2012 г.
четвъртък, 2 август 2012 г.
неделя, 22 юли 2012 г.
Да се усмихнеш в ЛОНДОН
Oлимпийските игри са призвани да изстрелват огромни количества добро настроение и усмивки из цял свят. Да показват на всички, че спортът, макар и наричан от някои "модерната война", преди всичко е катализатор на положителни емоции.
Младостта, силата и страстта на цялата планета се събира за 16 дни в Лондон. А Великобритания - родина на модерния спорт, просто няма как да не направи олимпийски игри като за учебник.
Българският спорт вървеше към Лондон под знака на лошото настроение, затиснат от скандали и почти паническото редовно броене на спечелените квоти.
Хайде най-после да се отпуснем, да се радваме като другите и да се усмихнем.
Т. нар. български поход към олимпийските игри в Лондон премина изцяло под знака на голямото напрежение, което буквално извираше отвсякъде. От една страна, новата спортна (и държавна) власт в началото на мандата си закачи и новия олимпийски цикъл малко след старта на четиригодишния период между Пекин 2008 и Лондон 2012.
Петте медала от китайската столица и само едната титла (в гребането на Румяна Нейкова, което сега така и не успя да прати участник в емблематичната олимпийска регата по Темза) се приеха истерично като нечуван провал. Без грам реализъм, който да пита и да нашепва - с какво сега сме толкова големи, способни, богати и талантливи в спорта, та да сме там, сред първите десетина нации в света. Където социализмът и неговите живи рекламни лица, каквито бяха спортистите (хвала на шампионите!), ни беше катапултирал за сметка на много други житейски безумия и 10 млрд. външен дълг през 1989 г.
Сега световните спортни реалности са съвсем други, по брой олимпийци (62-ма) сме на равнището на игрите от Токио 1964, но там участващите страни бяха 94. А сега може и да са над 205...
Та нервността, когато станеше дума за Лондон, извираше отвсякъде във българския спорт.
В Министерството на физическото възпитание и спорта възприеха като своя основна задача олимпийската подготовка и атаката на медалите в Лондон. Сякаш това не е работа на специалистите в спортните федерации, на щабовете на националните отбори и на самите спортисти. Затова и продължителните колебания около битката за квотите се приемаха притеснително из всички равнища на спортното министерство. В средата на мандата спортната власт сякаш поразбра, че прякото обвързване (и отговорност) за (не)постигнатото в Лондон не е нейна работа.
Защото в министерството много повече трябва да администрират спорта и да създават условия за неговото правилно функциониране, отколкото да го ръководят в чисто спортно-технически аспект, както понякога все още се опитват да правят.
Нерви имаше и в спортните федерации - организациите, които са призвани заедно с клубовете си да развиват елитния спорт. И да откриват, съхраняват и развиват таланти. За което получават нелошо, а често и доста щедро финансиране от държавата.
Та в доста от федерациите, където са професори, когато става дума да се обосноват защо от година на година им трябват все повече и повече държавни пари, ще се наложи да търсят и отговори на въпроса защо обещанията им от началото на олимпийския цикъл ще се разминат драстично с резултатите в Лондон. Това важи в още по-голяма степен за липсващите олимпийски спортове от игрите. Където пращаме широка палитра от представители на цели 17 спорта. И естественият въпрос е дали принципът на Кубертен, че участието е по-важно от класирането, не важи с още по-голяма сила за днешните модерни игри. Където достигането до олимпийския старт понякога е свързано с повече усилия и напрежение, отколкото самото участие.
Пикът на отрицателните емоции на прага на Лондон ни донесе волейболът. Не съществува достатъчно убедителна и сериозна кауза, в името на която елитен спортист да се откаже да играе на олимпийски игри. Така, както сега Матей Казийски ще стиска палци пред телевизора за съотборниците си. Същите тези момчета, които водени от него на терена в по-лесната предварителна група щяха да имат много повече шансове за сериозна олимпийска диря. Остава да се надяваме, че точно отварянето на волейболната кутия на Пандора и изваждането на цялото мръсно бельо на този спорт у нас в навечерието на игрите може да се отрази и добре на психиката на играчите. Които да заминат и да играят в Лондон, без да са натоварени със задължителните големи очаквания към единствения ни отбор на игрите.
Трудно е да се пречупим, като не гледаме на спорта като на битка, в която на всяка цена трябва да успеем. А далеч по-честно и по-нормално е да си признаем с ръка на сърцето - вече нищо нито в България, нито в света, нито в спорта е както преди 25 години. И вместо трескаво да броим квоти, (пропуснати) възможности и медали, да се научим да възприемаме спорта от красивата му страна. И да се радваме и оценяваме по достойнство успехите, когато дойдат.
Погледнато от оптимистичната страна, шансовете ни в Лондон не са за подценяване. По традиция отново борбата носи тежката отговорност да попълни българската сметка от медали. В Пекин 4 от петте отличия бяха от най-успешния ни спорт. Сега и деветте български борци в трите стила - свободен, класически и за жени, имат амбиции (и възможности) за отличие. Олимпийските реалности на жестоката конкуренция обикновено превръщат в реалност всеки трети шанс за отличие. Което би означавало 2-3 медала. По същата логика - един може да е златен. Но това са само сметки...
Под добре познатото мото “И сме най-красиви, и сме най-добри” ще играят момичетата в художествената гимнастика, където медал от ансамбъла е реално очакване. Ще бяга и Ивет Лалова. След фамозното си завръщане в елита и европейската титла на 100 метра от Хелзинки влизане в олимпийския финал между тъмнокожите газели от Ямайка и останалите Кариби, САЩ и Африка е възможният максимум за Ивет. Докато за Ваня Стамболова медалът на 400 метра с препятствия изглежда по-постижим.
Отличие бленуват тримата боксьори и колежката им Стойка Петрова, както и бадминтонистката Петя Неделчева. Да не говорим за стрелците, сред които блести двукратната олимпийска шампионка Мария Гроздева. Място между пето и осмо ще е съвсем достойно за волейболистите. Както и влизане в шестицата за Петър Стойчев в плуването в открити води на 10 км. На корта Григор Димитров и Цветана Пиронкова могат да направят всичко. Както и суперветеранът Йордан Йовчев на халките.
Прекалено оптимистично ще е да чакаме медал във фехтовката, стрелбата с лък, ветроходството, джудото, кану-каяка, колоезденето и на този етап - във вдигането на тежести.
Заради всичко това и въпреки всичко нека се усмихнем преди Лондон и по време на игрите. Защото след това съвсем не е ясно кой ще се смее последен.
TRUD.BG
вторник, 17 юли 2012 г.
Стадион за 100 години чака Игрите
Когато Лондон спечели домакинството на игрите, нямаше световна икономическа криза и всичко беше прекрасно. След това обаче подготовката трябваше да премине през всички трудности, на които я подложиха рецесията, както и специфичната ситуация на Острова. Освен че беше една от засегнатите от кризата страни, Великобритания не е държава, която ще избива комплекси с грандиозни проекти. Местните медии веднага подложиха на щателна критика всичко около подготовката, изграждането на съоръженията, бюджета и организацията. В крайна сметка всичко беше завършено в срок, а столицата вече очаква най-голямото спортно събитие в света.
Стадионът
Три години продължи строежът на Олимпийския стадион в Лондон. Чрез знаковото съоръжение на игрите организаторите искат да отправят своето послание към света. Стадионът е "най-зеленият”, строен досега в света, като при проектирането му водещ момент е било икономисването на ресурс и употребата на вторични суровини.
Горната част е специално пригодена за въздушните представления, които се очаква да бъдат част от церемониите по откриването и закриването. Освен място за церемонии стадионът ще приеме състезанията по лека атлетика.
Арената на Царицата на спортовете – лекоатлетическата писта – е произведена в Италия. Тя е дебела 13 мм и покрива 8700 кв. м. За изработката й са изразходвани 54 тона каучук. На опасенията, че може да се окаже препятствие преди високите постижения организаторите отговарят: „Юсейн Болт твърди, че лети на нашата писта, а това е, което има значение”.
Организаторите изключително много държат лондонската олимпиада да се запомни със световен рекорд и за целта са решили да елиминират всички възможни пречки. Дизайнът на 450-тонният PVC покрив е решен след серия експерименти в аеродинамичен тунел. Така е намалена до минимум вероятността в коридорите на пистата да духа вятър, който да стане причина евентуални постижения да бъдат отменени.
Производителят на пистата дава гаранция от 99 години, през които тартанът не би трябвало да мръдне. Това определено е добра новина за Международната атлетическа федерация (ИААФ), която ще организира световното първенство по лека атлетика през 2017 г. В Лондон обаче царицата ще трябва да съжителства с царя – след игрите стадионът ще бъде даден на футболния клуб Уест Хям.
Залите
Общо 30 съоръжения ще посрещнат състезанията от игрите в Лондон. Освен стадиона перлите на олимпийския парк са колодрумът за пистовите състезания, залата за баскетбол и плувният център. Залата е с капацитет 12 000 места и е построена само за 15 месеца. Тя е сградата с най-впечатляваща архитектура в олимпийския парк. Покрита е с PVC и ще свети в различни цветове по време на игрите. 22 часа са нужни за преустройването на залата от баскетболна в хандбална. Това ще е първото съоръжение, което ще се използва на две олимпиади, като външната част ще бъде транспортирана в Рио за игрите през 2016 г. Седалките пък ще бъдат използвани на пистата „Силвърстоун”.
Плувният център посреща гостите на Олимпийския парк. Под 3000-тонен стоманен покрив се крият два 50-метрови басейна – състезателен и тренировъчен, както и 25-метров басейн за скокове във вода. Съоръжението е проектирано още преди кандидатурата на Лондон за олимпийските игри, но бе най-късно завършеното, като първоначалният бюджет от 75 млн. паунда за изглаждането му нарасна три и половина пъти през това време. Всички обаче смятат, че си струва. „Трябва да направиш някаква икона, нещо определящо посланието на олимпийския парк”, казва председателят на организационния комитет лорд Себастиан Коу. „Шедьовър! Виждал съм толкова много спортни съоръжения, но това е визуален шок, уникално, постижение на изкуството”, допълва президентът на МОК Жак Рох.
Добрият стар Лондон
Повечето съоръжения са разположени в Олимпийския парк в източната част на мегаполиса, но в употреба ще влязат и няколко по-стари съоръжения. Волейболът ще е в „Ърл Корт” в центъра, а кану-каякът и гребането в Уиндзор. Спортната стрелба е в Кралските артилерийски казарми в Югоизточен Лондон. Художествената гимнастика и бадминтонът пък ще радват зрителите в „Уембли Арена”, а спорната гимнастика е в „Норт Гринуич Арена”.
Най-голяма възможност да видят Лондон и да му се покажат пък ще имат състезателите в колоезденето на шосе, чийто маршрут ще премине през множество исторически обекти от града.
Новото обикновено е по-хубаво, но невинаги. Не и когато става дума за Великобритания, тенис и трева. За аристократичния спорт няма как да бъде осигурено по-добро място от „Уимбълдън”. Така прочутият тенис комплекс за пръв път ще събере елита на тениса два пъти в една година. Удоволствието е взаимно.
Извън града
Има някои събития, които просто няма как да се проведат само на едно място, било то и център на света като Лондон. Футболният турнир ще бъде разпръснат из цяла Британия, като мачове ще има на „Хемпдън Парк” (Глазгоу), „Милениъм Стейдиъм” (Кардиф), „Олд Трафорд” (Манчестър), „Сейнг Джеймсис Парк” (Нюкасъл) и „Вила Парк” (Бирмингам). Заливът Уеймът и пристанището Портсмът на южния английски бряг пък ще приемат състезанията по ветроходство.
Олимпийското село – британско, но не съвсем
Първите посетители на олимпийското село, които пристигат днес в Лондон, едва ли ще намерят точно това, което са очаквали от британската столица. Да, селището е по-голямо от истинско село и по-малко от град. Но тези, които са очаквали английската идилия от литературата – патици в езерце, крикет на зелена морава и старомодни звънци по вратите, ще останат разочаровани.
Разбира се, има пъб, но в него не се сервира алкохол. Зеленият пейзаж пък е засенчен от жилищни блокове и мултифункционална църква, която би трябвало да служи на всички основни религии. Няма ферми и поля – все пак сме на седем минути с влак от центъра на Лондон. Пейзажът няма значение – важното е най-добрите спортисти в света да могат да спят, да се хранят и да стигат бързо до олимпийските обекти.
Това е един от най-бедните райони на британската столица, но и най-бързо развиващият се. В „селото” може и да има фризьорски салони и цветарски магазин, но съвсем наблизо е търговският център Уестфийлд – най-големият градски мол в Европа. Тук може да се хранят наведнъж всички посетители на олимпийското село. Предлагат се и специалитети от всяка една известна в света кухня. Това е и най-голямата „столова” в света, като изключим някои военни съоръжения. Очаква се по време на игрите да бъдат сервирани 1,2 милиона порции. За целта ще бъдат докарани 25 000 хляба, 232 тона картофи, 75 000 литра мляко и 300 тона плодове и зеленчуци. Спортистите ще спят в 2818 апартамента в 11 блока, решени в различни архитектурни стилове. И още една цифра – 150 000 – толкова презервативи ще бъдат доставени в олимпийското село. Това само в случай че сексът не пречи на високите спортни постижения.
„7 дни спорт"
Абонамент за:
Публикации (Atom)
