Чудото на квантовия живот

Да се чете бавно и с наслада :) Ходенето е отлично за тонизиране на тялото. Биещото ни сърце и циркулиращата кръв снабдява тъканите с даващия енергия кислород и премахва токсините, причиняващи физически и умствен дисонанс. Това, което повечето хора не разбират е, че ходенето може да е отлично упражнение за другото ни сърце – онова, което често наричаме своя душа или дух. Аз го наричам разходка в пространството и ползата от нея далеч надхвърля традиционната разходка в парка. Нека поясня. За обикновения минувач ходенето в пространството прилича на най-обикновено ходене – поставяш единия крак пред другия и толкова. Но в ходещия в пространството космическата симфония е в пълен унисон с чуруликането на врабчето, вятъра в тревата, туптящото сърце на всяко същество. Звучи ти невъзможно? Съвсем не. Ходенето в пространството е не само възможно, но и много лесно, стига да знаеш как. Каквото и да правим през деня, сетивата ни остават ангажирани с неща, а умът ни – с мисли. Когато влезем в стая например, забелязваме вещите, намиращи се в нея. Виждаме чашата с кафе на масичката до дивана, където леля Тили блажено се е изтегнала за следобедната си дрямка. Но в стаята има нещо страшно ценно, което рядко бива забелязано: пространство. Когато започнем да наблюдаваме пространството, а не предметите в него, започва да се случва нещо вълшебно. Умствената дейност се забавя и тялото се отпуска. Започваме да виждаме света по най-прекрасен и чуден начин. Животът ни е завинаги и невероятно обогатен от простото съзнаване на пространството. Ето защо. Избрано от Диана Янкулова Фр. Кинслоу, „Чудото на квантовия живот“