КЪМ ТЕБ

Обичам те. И ми носиш топло усещане.
 Все едно къде и с кого си.
 Знам и вярвам – обичта не е грешка,
 не е кръст, който се носи.

 Обичта е мисъл.
 И добро е начало. Не полепва. Вдишва те.
 Дава. Тя е глътка вода, поделен с тебе залък.
 И не пита дали заслужаваш.

 Обичта е извор.
 Потопи си ръцете най-когато това ти е нужно.
 Точно тук е, отляво, в сърцето ми.
 И раздава се – не за заслуги.

 Надежда МАРИНОВА