събота, 29 януари 2011 г.

Днес на 2 години :)

Чудесата се случват всеки ден. Не само в затънтени, провинциални кътчета или на свещени места на другия края на планетата, а тук, в собствения ни живот. Това мога да кажа и за себе си, за чувството, което изпитвам винаги когато се влея във водопада на блоговото пространство:)))така ме завърта винаги,че трудно излизам от тук, свободните минути, а понякога часове прекарвам тук, разбира се когато ми се отдаде възможност. Изказвам благодарност на моята скъпа приятелка Теменужка Петрова  от "Моите гоблени",тя е виновна да си създам блог,а малко по-късно и Neizi от C`est La Vie,която винаги е насреща. Какво да ви кажа друго,че се чувствам прекрасно:),в блога си не обичам да пиша за политика-напротив ,по скоро го намирам за разтоварващ,обичам много музиката и спорта,за това често качвам музикални клипове,спортни събития и разни други неща от духовно,езотерично,разнообразно и от всякъкво естество,просто каквото ми идва от вътре:)Като бивша спортистка и продължаваща се да се занимава професионално с това,много ценя наградите-цели три:) които получих през тези две години от нашия ГУРУ Владимир Иванов (krizt)  и екипът създал този позитивен "БЛОГ НА ДЕНЯ", който наистина много ни радва,и истински ни прави щастливи, не само мен а както виждам и всички вас приятели. 
Ами това е - Обичам ви! 
Топли прегръдки за всички които ми идват на гости:)
Живота е прекрасен:)))

четвъртък, 20 януари 2011 г.

Тадж Махал - символът на вечната любов?

Вечна любов. Има ли такова нещо, или този израз е просто оксиморон?
За романтиците съществува идеята за вечна любов. За скептиците любовта=химическа реакция със срок на годност до три години. За реалистите любовта идва и си отива, но всеки път е красива и истинска.
Истината е, че докато се носиш на нейните криле, не знаеш точно къде се намираш и не можеш да се самоопределиш. А и защо да го правиш, когато любовта е в апогея си?
Горчивите разсъждения идват, след като "нещо" в любовта се "повреди", и тук скептиците ще се обадят и ще кажат, че веднъж скъсана, връзката между двама души не може да се възстанови.
Има много "специалисти по любовните връзки", но тази дефиниция няма как да не изглежда абсурдна - защото любовта е като пръстовите отпечатъци и как да я определяш по някакви общи критерии?
Едно е сигурно - независимо дали си романтик, скептик или реалист по отношение на любовта, една класическа любовна история винаги ще те развълнува и ще те накара да преосмислиш света си.
Особено ако нейн плод е едно от най-красивите и тъжни места в света.
Любовта между Шах Джахан и Мумтаз Махал - реална приказка за вечната любов?
Така я определят хората, вероятно защото величественият Тадж Махал след толкова векове продължава да смайва с бялата си осанка.
Тадж Махал - символът на вечната любов?
Всички знаем историята - след смъртта на любимата му съпруга Мумтаз, императорът Шах Джахан в скръбта си решава да построи най-красивия мавзолей, с който да увековечи любовта си към нея.
Белият паметник на любовта отдалеч прилича на дворец от "1001 нощ", но когато се доближиш и видиш изтънчената резба и прекрасните инкрустации, когато се разходиш в градината, пресъздаваща мюсюлманския Рай, разбираш, че това място е много повече от сграда.
То сякаш излъчва тъжен романтизъм, който за секунди може да те накара да повярваш във вечната любов. А понякога и това е достатъчно.
Кафявото бутонче е вход към Тадж Махал. Ще се осмелиш ли да прекрачиш неговия вхо?
NG

четвъртък, 13 януари 2011 г.

Моделът на вселената

Ако тази сутрин сте се събудили повече здрави отколкото болни,значи сте по-благословени от милионите хора които няма да доживеят края на седмицата.
Ако имате храна в хладилника си,дрехи на гърба си,покрив над главата си и легло за през ноща,значи сте по-богати от 75 процента от населението на света.
Ако имате пари в банката или в портфейла си,значи сте сред 8 те процента на богатите на земята.
Ако имате бодър дух и усмивка на лицето и чувствате истинска благодарност ,вие сте благословени ,защото почти всички го могат,но повечето не го правят.




неизвестен автор

понеделник, 10 януари 2011 г.

Яйца с перспектива

Въобразяваме си, че Земята е наша - но всъщност принадлежи на тях. Едва сега започваме да си даваме сметка за броя им. Откриваме нови организми едва ли не всеки път, когато повдигнем някой паднал на двора клон. Няма два еднакви вида. Поставени до нас, биха изглеждали като извънземни - само че, отстрани погледнато, ние сме тези, които изглеждат странни и чужди на техния по-обикновен начин на живот.
Докато гръбначните чудовища преживявали възходи и падения, насекомите не спирали да се съешават и множат, завладявайки всяко блато, дърво или късче земя. Говорим за „ерата на динозаврите" и „ерата на бозайниците", но откакто за пръв път животно е излязло от морето и е стъпило на сушата, всяка епоха може основателно да се нарече и ера на насекомите. Те наистина са солта на Земята.
Знаем донякъде кое ги прави толкова различни. Другите древни животни се грижели за поколението си, както и повечето от техните наследници - птици, влечуги и бозайници, които продължават да хранят и защитават малките си. Насекомите, общо взето, са се отказали от тези древни традиции заради по-модерен начин на живот.
Те снасяли все по-твърди яйца и заедно с това развили специален израстък - яйцеполагало, с което някои вкарват яйцата си в земята. Обърнете един камък и ще ги видите. Разцепете парче дърво и ще ги откриете - но не само там. Птиците търсят подходящи места за гнездене, но насекомите са развили способността да превръщат в люпилня всичко - дърво, листа, пръст, вода и дори чужди тела. Ако нещо гарантира разнообразието и успеха на насекомите, това е фактът, че те могат да изоставят поколението си почти навсякъде, при това с голям шанс да оцелее - и то само благодарение на въпросните яйца.
national geographic