Яйца с перспектива

Въобразяваме си, че Земята е наша - но всъщност принадлежи на тях. Едва сега започваме да си даваме сметка за броя им. Откриваме нови организми едва ли не всеки път, когато повдигнем някой паднал на двора клон. Няма два еднакви вида. Поставени до нас, биха изглеждали като извънземни - само че, отстрани погледнато, ние сме тези, които изглеждат странни и чужди на техния по-обикновен начин на живот.
Докато гръбначните чудовища преживявали възходи и падения, насекомите не спирали да се съешават и множат, завладявайки всяко блато, дърво или късче земя. Говорим за „ерата на динозаврите" и „ерата на бозайниците", но откакто за пръв път животно е излязло от морето и е стъпило на сушата, всяка епоха може основателно да се нарече и ера на насекомите. Те наистина са солта на Земята.
Знаем донякъде кое ги прави толкова различни. Другите древни животни се грижели за поколението си, както и повечето от техните наследници - птици, влечуги и бозайници, които продължават да хранят и защитават малките си. Насекомите, общо взето, са се отказали от тези древни традиции заради по-модерен начин на живот.

Те снасяли все по-твърди яйца и заедно с това развили специален израстък - яйцеполагало, с което някои вкарват яйцата си в земята. Обърнете един камък и ще ги видите. Разцепете парче дърво и ще ги откриете - но не само там. Птиците търсят подходящи места за гнездене, но насекомите са развили способността да превръщат в люпилня всичко - дърво, листа, пръст, вода и дори чужди тела. Ако нещо гарантира разнообразието и успеха на насекомите, това е фактът, че те могат да изоставят поколението си почти навсякъде, при това с голям шанс да оцелее - и то само благодарение на въпросните яйца.
national geographic