За романтиците съществува идеята за вечна любов. За скептиците любовта=химическа реакция със срок на годност до три години. За реалистите любовта идва и си отива, но всеки път е красива и истинска.
Истината е, че докато се носиш на нейните криле, не знаеш точно къде се намираш и не можеш да се самоопределиш. А и защо да го правиш, когато любовта е в апогея си?
Горчивите разсъждения идват, след като "нещо" в любовта се "повреди", и тук скептиците ще се обадят и ще кажат, че веднъж скъсана, връзката между двама души не може да се възстанови.
Има много "специалисти по любовните връзки", но тази дефиниция няма как да не изглежда абсурдна - защото любовта е като пръстовите отпечатъци и как да я определяш по някакви общи критерии?
Особено ако нейн плод е едно от най-красивите и тъжни места в света.
Любовта между Шах Джахан и Мумтаз Махал - реална приказка за вечната любов?
Така я определят хората, вероятно защото величественият Тадж Махал след толкова векове продължава да смайва с бялата си осанка.
Тадж Махал - символът на вечната любов?
Всички знаем историята - след смъртта на любимата му съпруга Мумтаз, императорът Шах Джахан в скръбта си решава да построи най-красивия мавзолей, с който да увековечи любовта си към нея.
Белият паметник на любовта отдалеч прилича на дворец от "1001 нощ", но когато се доближиш и видиш изтънчената резба и прекрасните инкрустации, когато се разходиш в градината, пресъздаваща мюсюлманския Рай, разбираш, че това място е много повече от сграда.
То сякаш излъчва тъжен романтизъм, който за секунди може да те накара да повярваш във вечната любов. А понякога и това е достатъчно.
Кафявото бутонче е вход към Тадж Махал. Ще се осмелиш ли да прекрачиш неговия вхо?
NG
3 коментара:
Има местенца по света ,които си струва да се посетят.А ако успее да се докосне и до философията им ,човек става друг.За вечната любов може много да бъде казано.Но са малко тези ,които могат да я изживеят или изпитат.Преживяването е невероятно и е предизвикателство за духа и личността на засегнатия.Тогава когато не се очаква и изглежда заровено в непотребна пепел, когато уж всичко е в бурени и непогледнато ,се появява тя, със същата непоколебима сила , и безапелационно заявява себе си.Категорично и нежно, така както само тя може.И знаеш че мостът е съществуващ, че винаги има отговор и поглед единствен и само за теб-изпълнен с любов и обич.Прегръдка и целувка поднесени с цалата топлина на човека отсреща.
Заради тази любов строителя почти фалира. Ако не се лъжа бива сменен от сина си, като последния го заточва в затвор с гледка към Тадж...еххх любов :)
Не знаех тази подробност Емо,наистина любовта може да бъде пагубна:)
Публикуване на коментар