Краката нямат значение!

Тази история винаги ми дава надежда и упование,че ние нормалните хора не трябва да се оплакваме и да мрънкаме,защото живота и съдбата предоставят изпитания с които някои хора като нашия герой описан по долу,живеят живота си максимално,амбициозно и необикновенно. Отавна се каня да публикувам нещо за един феноменален човек,за какво иде реч?Става въпрос за единствения бял лекоатлет без крака.Казва се Оскар Писториъс.Вчера гледах участието му за първи път в "ДИАМАНТЕНАТА ЛИГА" по лека атлетика-най-комерсиалният турнир в този спорт,нещо като шампионската лига във футбола,друг път ще ви запозная подробно и с този турнир.Оскар е южноафриканец и се ражда без крака.И най-интересното,че той успя да спечели делото с ИИАФ-международната федерация по лека атлетика и доби правото да се състезава в състезания за нормални атлети,което наистина е прецедент в историята на леката атлетика и ще се бори за квота за участие в ОЛИМПИЙСКИТЕ ИГРИ в Лондон догодина.
Драматичната история на русокосия атлет започва с раждането му на 22 ноември 1986 в Йоханесбург, ЮАР. Родителите му така и не успяват да се зарадват искрено на добрата вест, понеже тя е придружена от една изключително лоша – малкият няма пищяли на малките си крачета (това е суперважната тънка дълга кост на подбедрицата). Следва трудният избор – да се примирят и да подарят на детето си инвалидна количка или да рискуват и да го подложат на сложна и опасна операция, която евентуално да му даде шанс един ден да се придвижва с помощта на протези. Единственото положително в случая е това, че татко Хенке разполага с успешен бизнес като собственик на компания за преработка на цветни метали и не само може да си позволи бая скъпата операция, но и да я повери лично в безпогрешните ръце на един от тримата най-добри специалисти в света. Месец преди първия рожден ден на Оскар, доктор Гери Версфелд ампутира и двата крака на Оскар до коляното. А 6 месеца по-късно момчето вече прави
първите си стъпки с помощта на комплект изкуствени крачета!

Междувременно Оскар тренира здраво всеки ден по 4 часа и половина, за да може да подобри личните си постижения и да се класира за Олимпийските игри в Пекин. Твърди, че най-силната му дисциплина е 400 м, понеже протезите не му дават възможност да стартира добре и обикновено първите 30 метра изостава значително, преди да успее да оправи равновесието си и да догони (и задмине) останалите. За да си провери нивото, от началото на годината атлетът вече участва предимно в състезания за “нормални” и вече успя да се класира втори на републиканското в категорията 400 м, което означава, че спокойно може да попадне в мъжката щафета на ЮАР за олимпиадата.
Писториъс вече е спечелил всичко, което може да се спечели в състезанията за хора с увреждания – злато на 100 и 200 м (от световно и Параолимпийски игри) плюс световните рекорди на 100, 200 и 400 м!
Най-важното е волята за победа и силата на духа,жаждата за победа от това,че си се родил необикновен.