петък, 3 декември 2010 г.

Звезден прах


От Кен Крозуел
Астрономите насочват телескопите си към безбрежната красота на Млечния път. Трудно е да бъдеш скромен, когато живееш в Млечния път.

Нашата галактика е далеч по-голяма, по-ярка и по-масивна от повечето други галактики. Звездният диск на Млечния път, който може да се обхване с невъоръжено око, се простира на 120 000 светлинни години. Той е обграден от друг диск, състоящ се най-вече от газообразен водород. А всичко, което нашите телескопи съзират, е обгърнато от огромно хало от невидима за тях тъмна материя. Въпреки че не излъчва светлина, тя е много по-тежка от стотиците милиарди звезди в Млечния път, като придава на галактиката обща маса между един и два трилиона пъти по-голяма от тази на Слънцето.
Нашата галактика може да се похвали с поне една планета с разумен живот. Гигантските галактики като Млечния път имат силата да създават и задържат богати запаси от желязо, кислород, силиций, магнезий и други по-тежки от хелия елементи. Изковани в многобройните звезди на нашата галактика, подобни тежки елементи са градивните частици на планетите от земен тип.
Освен това тежките елементи са ключови за съществуването на живота: помислете за кислорода, който дишаме, за калция в костите и за желязото в кръвта ни. Когато в една по-малка галактика експлодира звезда, тези сурови материали на живота се изстрелват в Космоса и се загубват. В Млечния път обаче елементите се сблъскват с междузвездния газ и прах и биват обуздани от огромното гравитационно поле на галактиката. Тези препятствия забавят скоростта им, така че да могат да обогатят звездообразуващите облаци газ със съставките за нови поколения звезди и планети. Точно това се е случило преди 4,6 млрд. години, когато Слънцето и Земята се появили от вече изчезнала междузвездна мъглявина.
През последното десетилетие астрономите научиха множество нови неща относно нашата галактика, като се тръгне от разкрития за гигантската черна дупка в нейния център. Всяка звезда в Млечния път се върти около тази черна дупка, кръстена „Стрелец A*" (съкратено Sgr A* от латинското Sagittarius). Слънцето, което се намира на 27 000 светлинни години от нея, извършва едно завъртане на всеки 230 млн. години. В радиус само една светлинна година от черната дупка се тълпят над 100 000 други звезди, които са уловени по-здраво в нейната прегръдка. При някои завъртането по орбитата отнема едва няколко години. Тези орбити разкриват, че Sgr A* е четири милиона пъти по-тежка от Слънцето и е доста по-масивна, отколкото се смяташе преди десетина години.
nationalgeographic.bg

3 коментара:

служба по трудова медицина каза...

Като прочетох този текс, разбрах каква нищожна част сме във вселената ..

september-silvia каза...

:)Вселената е необятна,а ние наистина сме много малки,но важното е,човек да се чувства значим в своят свят:)

september-silvia каза...
Този коментар бе премахнат от автора.