петък, 4 юни 2010 г.

УЧЕНИТЕ ИСКАТ ДА РАЗБЕРАТ ЗАЩО ЗАСПИВАМЕ ИЛИ ЗАЩО НЕ МОЖЕМ


Сержант Черил Дингис от Сейнт Луис е на 29 години. Работата й е да обучава войници на ръкопашен бой. Специализирала е бразилско джуджицу и е една от малкото жени в армията на САЩ със сертификат за второ ниво на бойни умения. Това включва и много тренировки за справяне с двама нападатели едновременно.
През следващите години Дингис може да се изправи пред още по-тежка битка. Тя е от семейство, което носи гена на фаталната фамилна инсомния - ФФИ. Главният симптом е, че човек не може да заспи. Най-напред изчезва способността за дрямка, а после и тази за нощен сън, докато накрая пациентът изобщо престава да спи. Синдромът обикновено се проявява след 50-годишна възраст, обичайно продължава около година и както подсказва името му, винаги завършва със смърт. Дингис отказала да се подложи на тест за наличието на гена. „Страхувах се, че ако резултатът е положителен, няма да се боря толкова упорито да успея в живота."
ФФИ е ужасна болест, а още по-лошото е, че знаем толкова малко за нейния механизъм. Изследователите са установили, че аномални протеини, наричани приони, атакуват таламуса - област във вътрешността на мозъка, и причиняват увреждане, което пречи на съня. Учените обаче не знаят как става това, нито как да го спрат или поне да облекчат жестоките симптоми. Преди да започнат изследванията върху ФФИ, повечето специалисти дори не знаеха, че таламусът има нещо общо със съня. Заболяването е изключително рядко - известните случаи засягат едва 40 семейства в целия свят. В едно отношение обаче си прилича с по-безобидните форми на безсъние, които до голяма степен също са загадка.
Ако не знаем причината за безсънието, това е отчасти защото всъщност не знаем защо ни е нужен сън. Известно ни е, че липсата му се усеща. Както и че колкото и да му се съпротивляваме, сънят накрая ни побеждава. Знаем, че след 7 до 9 часа сън обикновено сме готови да станем отново, а след още 15-17 часа пак се чувстваме уморени. От 50 години е известно, че основните фази на съня са: ортодоксален сън и парадоксален сън (с бързи движения на очите - rapid eye movements), т.нар. REM фаза, по време на която мозъкът е активен както в будно състояние, но волевите мускули са парализирани. Знаем, че всички бозайници и птици спят. Когато делфинът спи, половината му мозък остава буден, за да долавя промените в околната среда. Рибите, влечугите, насекомите - при всички се наблюдава някакъв вид почивка.
Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от юни 2010

2 коментара:

Иван Христов каза...

Интересно и много загадъчно!
Но дали ще успеят учените да разгадаят всичко това?...

Силвия Тенчева каза...

Паживьом-увидем:)