ЗА ЖИВОТА И СЪДБАТА
… животът може да не е толкова лош, може да е най-интересното нещо на света, ако има с кого да го споделиш. Един човек, който е способен да го види, както го виждаш ти.
Животът ни е даден да го живеем и ако следващата седмица ни очакват затруднения, е!, следващата седмица е много далеч.
Ето как живеем в наши дни. Всичко е лъскаво и аеродинамично, всичко е направено от нещо друго. Навсякъде целулоид, каучук и хромирана стомана, дъговите лампи греят по цяла нощ, над главите ви стъклени покриви, по всички радиостанции звучи една и съща мелодия, растителност вече няма, всичко е покрито с цимент, под неутралните плодови дръвчета пасат костенурки имитация.
Най-характерното за съвременния живот са не неговата жестокост и несигурност, а просто безперспективността, мизерията и безразличието.
Когато не съществуват външни ориентири, се размиват дори очертанията на собствения ти живот. Спомняш си знаменателни събития, които най-вероятно изобщо не са се случвали, спомняш си подробности от случки, без да можеш да възстановиш атмосферата им, а продължителни периоди остават бели петна.
Казваме, че човек е мъртъв, когато сърцето му спре да бие, но не и преди това. […] Може би човек всъщност умира, когато мозъкът му спре, когато изгуби способността да възприема нови идеи.
Да оцелееш, често означава да се бориш, а за да се бориш, трябва да се поизцапаш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар