събота, 26 май 2012 г.

Петър Дънов: Лошите мисли докарват земетресения

Причина за всички земетресения са лошите мисли на хората, твърдят единодушно окултисти от различни времена и националности. Според антропософа Рудолф Щайнер, живял през първата половина на двайсети век, земята е живо същество, което мисли и чувства не по-зле от хората. Една от първите работи на желаещия да влезе в редиците на посветените е да почувства, че е едно цяло с планетата, твърди Щайнер. Съвсем логично според него, ако нещо в мисленето на масите се промени, това влияело и на състоянието на планетата. Школата на Щайнер е създадена през 1923 година като реакция на процъфтяващия в началото на века позитивизъм. Тя възниква във време, когато се смята, че естествените науки могат да обяснят явленията на човешкия живот и че всички проблеми са разрешими. Прочутият езотерик е създател и на упражненията, наречени евритмия, които десетилетия по-късно влизат в учението на Петър Дънов под името паневритмия. Самият Дънов не се признава открито за последовател на австриеца Щайнер, но много от вижданията му се покриват с неговите. Той например открива връзка между своето заточение в Северна България и голямо земетресение по негово време. Други окултисти изобретяват науката геопатология, занимаваща се с това, как земните "болежки" се отразяват върху здравето на хората. За геопатолог се обявява и пловдивският лечител Боян Мага. Според него може да се търси пълно съответствие между акупунктурните точки на човека и подобни енергийни съсредоточия върху земната кора. Фантасмагорично звучи твърдението му, че с механично или електрическо въздействие на определени места може да се влияе върху земния релеф. Боян Мага заяви неотдавна: "Трябва ми достатъчно тънък лост и знание за подходящото място, където да го забода, и аз мога да потопя Америка". Предупреждение за катастрофалното земетресение в Измит беше пуснато в интернет още през 1997 година. Американецът Робърт Стайн беше забелязал, че напрежението в земната кора бавно се премества от изток на запад - от разлома в Кавказ към района между Измит и Истанбул. mistika.bg

вторник, 8 май 2012 г.

ПРИТЧА ЗА ДВЕТЕ ЖАБИ

Група жаби подскачали из гората, но внезапно две от тях паднали в една дупка. Като видели колко е дълбока, другите решили, че с двете нещастни жаби е свършено. Пострадалите обаче не искали да се предават толкова лесно и с всички сили се опитвали да изскочат от дупката. Останалите жаби ги гледали и не преставали да коментират, че усилията им са напразни. Накрая едната жаба се обезкуражила от думите им, паднала долу и умряла. Другата обаче продължавала да скача толкова силно, колкото можела. Останалите ѝ викали, че най-доброто, което може да направи, е просто да остане в дупката и кротко да си умре. Но тя заподскачала още по-силно и накрая успяла да се измъкне от дупката. Когато другите я попитали не е ли чувала какво ѝ говорят, жабата им обяснила, че не е много добре със слуха и че през цялото време си мислела, че я окуражават. Тази история има две поуки: 1. Човешкото слово има силата да дава и отнема живот. Окуражителната дума може да помогне на някого, който се чувства зле, и да направи деня му по-хубав. 2. Обезсърчаващата дума, отправена към същия човек, може да го убие. Давайте живот на хората. Не подценявайте силата на думите. Всеки може да каже нещо, което да сломи човек в труден момент. Достоен за уважение обаче е онзи, който окуражава останалите. из книгата "Скритият дар" на Джериес Авад