петък, 29 април 2011 г.
сряда, 27 април 2011 г.
Всичко, което трябва да зная
Повечето от онова, което наистина ми е потребно, за да знам как да живея, какво да правя, как да се държа, съм усвоил още в детската градина. Ето какво научих там:
Играйте честно.
Не удряйте хората.
Оставяйте нещата там, където сте ги намерили.
Не вземайте вещи, които не са ваши.
Извинете се, ако сте обидили някого.
Мийте ръцете си преди всяко ядене.
Изчервявайте се.
Топлите сладки и студеното мляко са полезни.
Живейте хармонично.
Научете нещо.
Измислете нещо.
Порисувайте.
Попейте.
Потанцувайте.
Поиграйте. Поработете… Всеки ден по малко.
Всеки следобед си поспивайте.
Когато сте на улицата, внимавайте дали не идва кола.
Дръжте се за ръце и вървете плътно един до друг.
Бъди готов за чудеса.
Помни малкото зрънце, което си посадил в пластмасовата чашка.
(Корените му отиват надолу, стъблото - нагоре, и никой не знае как и защо, но и ние сме като него.)
Дори златната рибка, и хамстерите, и белите мишки, и растението в пластмасовата чашка умират. Ние също.
Най-важната дума на света е: Виж!
Всичко, което трябва да знаем, е някъде там.
Ти си на този свят, за да се учиш.
Робърт Фулам
Играйте честно.
Не удряйте хората.
Оставяйте нещата там, където сте ги намерили.
Не вземайте вещи, които не са ваши.
Извинете се, ако сте обидили някого.
Мийте ръцете си преди всяко ядене.
Изчервявайте се.
Топлите сладки и студеното мляко са полезни.
Живейте хармонично.
Научете нещо.
Измислете нещо.
Порисувайте.
Попейте.
Потанцувайте.
Поиграйте. Поработете… Всеки ден по малко.
Всеки следобед си поспивайте.
Когато сте на улицата, внимавайте дали не идва кола.
Дръжте се за ръце и вървете плътно един до друг.
Бъди готов за чудеса.
Помни малкото зрънце, което си посадил в пластмасовата чашка.
(Корените му отиват надолу, стъблото - нагоре, и никой не знае как и защо, но и ние сме като него.)
Дори златната рибка, и хамстерите, и белите мишки, и растението в пластмасовата чашка умират. Ние също.
Най-важната дума на света е: Виж!
Всичко, което трябва да знаем, е някъде там.
Ти си на този свят, за да се учиш.
Робърт Фулам
петък, 22 април 2011 г.
Весели празници:)))
Свежа салата,люта ракия,вкусен козунак и голямо
чукане(с яйцата)ви пожелавам,много настроение на всички:)))
чукане(с яйцата)ви пожелавам,много настроение на всички:)))
сряда, 20 април 2011 г.
Пролетна умора
Най-простото обяснение за появата на пролетната умора е нарушеният баланс на организма. Отслабването на имунната система се дължи на дългите зимни месеци, в които слънчевата светлина е много малко и намалената консумация на пресни плодове и зеленчуци е повлияла негативно на хранителния ни режим.
През студените месеци метаболизмът се забавя и абсорбирането на веществата става по-трудно. Именно поради тази причина с идването на пролетта се чувстваме изморени и неработоспособни.
Първите признаци, по които можете да познаете пролетната умора са липса на апетит, безсъние, главоболие, постоянна отпадналост, загуба на чувството за хумор.
Ето няколко съвета за да се преборите с пролетната умора:
Хранете се здравословно. Увеличете консумацията на пресни плодове и зеленчуци. Всички знаем този съвет, но постоянно го пренебрегваме. Опитайте да ядете в началото поне по една ябълка на ден.
Закусвайте макаронени продукти, те дават енергия за целия ден. Съчетани с една ябълка, правят чудеса. Наблегнете и на пълнозърнест хляб, сухи смокини, фасул, които изчистват стомашно-чревния тракт. В същото време намалете количеството на захарни изделия. Пийте поне литър и половина вода на ден. Ако имате възможност , подремвайте след обед, слушайте музика по всяко време, прочетете отново любимата си книга, правете любов преди сън.
Сменете гардероба си. Макар и още да хладно, подбирайте дрехи с по-свежи цветове. Доказано е, че оранжевото, например, подобрява настроението, без значение дали това е цвета на дрехите ви или на сока в чашата на закуска.
И на края - радвайте се на живота и се усмихвайте!
През студените месеци метаболизмът се забавя и абсорбирането на веществата става по-трудно. Именно поради тази причина с идването на пролетта се чувстваме изморени и неработоспособни.
Първите признаци, по които можете да познаете пролетната умора са липса на апетит, безсъние, главоболие, постоянна отпадналост, загуба на чувството за хумор.
Ето няколко съвета за да се преборите с пролетната умора:
Хранете се здравословно. Увеличете консумацията на пресни плодове и зеленчуци. Всички знаем този съвет, но постоянно го пренебрегваме. Опитайте да ядете в началото поне по една ябълка на ден.
Закусвайте макаронени продукти, те дават енергия за целия ден. Съчетани с една ябълка, правят чудеса. Наблегнете и на пълнозърнест хляб, сухи смокини, фасул, които изчистват стомашно-чревния тракт. В същото време намалете количеството на захарни изделия. Пийте поне литър и половина вода на ден. Ако имате възможност , подремвайте след обед, слушайте музика по всяко време, прочетете отново любимата си книга, правете любов преди сън.
Сменете гардероба си. Макар и още да хладно, подбирайте дрехи с по-свежи цветове. Доказано е, че оранжевото, например, подобрява настроението, без значение дали това е цвета на дрехите ви или на сока в чашата на закуска.
И на края - радвайте се на живота и се усмихвайте!
петък, 15 април 2011 г.
понеделник, 11 април 2011 г.
събота, 9 април 2011 г.
Моля те, не ме питай!
Преди милиони години, още преди да се появят хората на земята Скалата и Водата се влюбили. Те били щастливи на земята, но искали да са заедно и да се обичат без граници.
Скалата била твърда, решителна и в постоянен вътрешен баланс. Тя умеела да се радва на живота и на света, съзерцавайки го и преживявайки го през себе си. Светът се променял, но тя била винаги в баланс.
От друга страна, Водата била винаги в движение и се радвала на всичко, до което се допре, но не обичала да спира на едно място и да си почива. Тя губела баланса си с всяка промяна на света, често замръзвала и се изпарявала, но никога не губела себе си.
Скалата и Водата разбирали, че са много различни, но любовта им била безгранична и не се спирала пред нищо. Те знаели, че ще намерят начин да са заедно и да се обичат.
В началото опитали Скалата да се разтваря във Водата за да са заедно. Водата, както знаете е свикнала да взима всичко в себе си – въздуха, живота и движението. Логично било, че за да са заедно, Скалата може да разтвори себе си във Водата. Опитали и били много щастливи за кратко, но после Скалата започвала да се чувства зле. Цялото това движение я побърквало и не можела да намери баланса си! Тя не издържала и започвала да се превръща в кал. Реките от кал не й позволявали да съществува като себе си и да е щастлива. Тъй като много се обичали, се отказали от този вариант и решили да пробват друго.
Тогава Водата се изляла в дупките и отворите на Скалата, спряла там и те отново били заедно. Разбира се в началото били много щастливи! Радвали се на щастието и любовта си! Но с времето Водата се почувствала много зле. Тя губела себе си, когато е на едно място. Нейната същност била движението – тя не можела да бъде спокойна. Започнала да се заблатява. И това не било добър вариант.
Двете толкова се обичали, а били толкова различни. В продължение на милиони години те търсят начин да са заедно, да се обичат пълноценно такива каквито са. Скалата – красива, сигурна в себе си и много стабилна, а водата – винаги динамична и никога в покой. Разбрали, че никоя от двете не трябва да се променя. Всяка има своята уникалност и красота. Видели, че заедно се допълват и опитите да започнат да си приличат били безсмислени.
Може би ще ме попиташ, дали са намерили начина да са заедно? Може би мислиш, че мога да ти отговоря? Може би ти се иска?
Моля те, не ме питай! Не знам! Попитай себе си, когато застанеш пред някой водопад със стаен дъх, когато си седнал безгрижен на ръба на някой каньон или ждрело, когато мечтаеш на скалистия бряг, когато мъглата пълзи по скалистия връх, вдъхвайки ти щастие или откриваш в светлината на фенерчето си ледената красота в някоя пещера.
spiralata.net
Скалата била твърда, решителна и в постоянен вътрешен баланс. Тя умеела да се радва на живота и на света, съзерцавайки го и преживявайки го през себе си. Светът се променял, но тя била винаги в баланс.
От друга страна, Водата била винаги в движение и се радвала на всичко, до което се допре, но не обичала да спира на едно място и да си почива. Тя губела баланса си с всяка промяна на света, често замръзвала и се изпарявала, но никога не губела себе си.
Скалата и Водата разбирали, че са много различни, но любовта им била безгранична и не се спирала пред нищо. Те знаели, че ще намерят начин да са заедно и да се обичат.
В началото опитали Скалата да се разтваря във Водата за да са заедно. Водата, както знаете е свикнала да взима всичко в себе си – въздуха, живота и движението. Логично било, че за да са заедно, Скалата може да разтвори себе си във Водата. Опитали и били много щастливи за кратко, но после Скалата започвала да се чувства зле. Цялото това движение я побърквало и не можела да намери баланса си! Тя не издържала и започвала да се превръща в кал. Реките от кал не й позволявали да съществува като себе си и да е щастлива. Тъй като много се обичали, се отказали от този вариант и решили да пробват друго.
Тогава Водата се изляла в дупките и отворите на Скалата, спряла там и те отново били заедно. Разбира се в началото били много щастливи! Радвали се на щастието и любовта си! Но с времето Водата се почувствала много зле. Тя губела себе си, когато е на едно място. Нейната същност била движението – тя не можела да бъде спокойна. Започнала да се заблатява. И това не било добър вариант.
Двете толкова се обичали, а били толкова различни. В продължение на милиони години те търсят начин да са заедно, да се обичат пълноценно такива каквито са. Скалата – красива, сигурна в себе си и много стабилна, а водата – винаги динамична и никога в покой. Разбрали, че никоя от двете не трябва да се променя. Всяка има своята уникалност и красота. Видели, че заедно се допълват и опитите да започнат да си приличат били безсмислени.
Може би ще ме попиташ, дали са намерили начина да са заедно? Може би мислиш, че мога да ти отговоря? Може би ти се иска?
Моля те, не ме питай! Не знам! Попитай себе си, когато застанеш пред някой водопад със стаен дъх, когато си седнал безгрижен на ръба на някой каньон или ждрело, когато мечтаеш на скалистия бряг, когато мъглата пълзи по скалистия връх, вдъхвайки ти щастие или откриваш в светлината на фенерчето си ледената красота в някоя пещера.
spiralata.net
четвъртък, 7 април 2011 г.
ИНЕТРЕСНО-ВЕРНОСТТА САМО КЪМ ЕДИН ПАРТНЬОР Е НАКАЗАНИЕ КЪМ САМИЯ СЕБЕ СИ
Авторите на нова книга за секса поставили под съмнение твърдението, че човекът е моногамно същество. По тяхно мнение верността само към един партньор е наказание към самия себе си, към любимите хора и към децата.
Анализирайки съществуващата литература за историята на интимните отношения, авторите на книгата “Залезът на секса” уверяват, че преди човек да започне да се занимава със селскостопанска дейност и да се обзаведе с частна собственост, т.е. преди около 10 000 години, хората са живеели в полигамни отношения. Те се занимавали със секс с много партньори и са отглеждали заедно децата си.
Като един от многобройните примери авторите прилагат половия живот на нашите близки роднини - маймуните. Структурата на техните гениталии прилича на тази на човешките полови органи.
При горилите един самец обикновено обладава няколко самки, а самките и самците-шимпанзета непрекъснато сменят своите полови партньори.
Авторите на книгата описват Дарвин като 30-годишен девственик, който защитава своите викториански възгледи и се опира на науката за своето виждане за човешката сексуалност. Самият Дарвин би изпаднал в ужас от подобна теория - за вродената моногамност на човешкия род. Според авторите идеята за безцеремонната сексуална жена би могла да подкопае цялата негова теория.
blitz.bg
Анализирайки съществуващата литература за историята на интимните отношения, авторите на книгата “Залезът на секса” уверяват, че преди човек да започне да се занимава със селскостопанска дейност и да се обзаведе с частна собственост, т.е. преди около 10 000 години, хората са живеели в полигамни отношения. Те се занимавали със секс с много партньори и са отглеждали заедно децата си.
Като един от многобройните примери авторите прилагат половия живот на нашите близки роднини - маймуните. Структурата на техните гениталии прилича на тази на човешките полови органи.
При горилите един самец обикновено обладава няколко самки, а самките и самците-шимпанзета непрекъснато сменят своите полови партньори.
Авторите на книгата описват Дарвин като 30-годишен девственик, който защитава своите викториански възгледи и се опира на науката за своето виждане за човешката сексуалност. Самият Дарвин би изпаднал в ужас от подобна теория - за вродената моногамност на човешкия род. Според авторите идеята за безцеремонната сексуална жена би могла да подкопае цялата негова теория.
blitz.bg
неделя, 3 април 2011 г.
петък, 1 април 2011 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)