В НАШИЯ МОЗЪК НЕ СЪЩЕСТВУВА НИТО ЗВУК, НИТО ВКУС, НИТО ОБРАЗИ
Научната писателка Рита Картър в своята книга “Картографиране на мозъка” (“Mapping The Mind”) описва начина, по който възприемаме света, така:
“Всеки един [от сетивните органи] е сложно приспособен така, че да може да обработва единствено собствения си вид стимули: молекули, вълни или вибрации. Но отговорът не лежи в това, защото въпреки тяхното забележително многообразие всеки един орган извършва по същество една и съща функция: той превежда своя индивидуален вид стимули в електрически импулси. Импулсът си е импулс. Той не е червен цвят или началните ноти от Петата симфония на Бетховен, той е просто единица електрическа енергия. Всъщност вместо да разграничават един вид сетивно въздействие от друг, сетивните органи по-скоро ги правят по-еднакви. Тогава всички сетивни стимули навлизат в мозъка в почти хомогенна форма, като поток от електрически импулси, създадени от дразнението на нервните клетки. Ето това е всичко, което се случва. Не съществува обратен трансформатор, който в определена фаза да превръща електрическата енергия обратно в светлинни вълни или молекули. Това, което превръща един поток в гледка, а друг в миризма, зависи по-скоро от това кои неврони биват стимулирани.” (Рита Картър, “Картографиране на мозъка”, Калифорнийски университет, Лондон, 1999, стр.107
“Всеки един [от сетивните органи] е сложно приспособен така, че да може да обработва единствено собствения си вид стимули: молекули, вълни или вибрации. Но отговорът не лежи в това, защото въпреки тяхното забележително многообразие всеки един орган извършва по същество една и съща функция: той превежда своя индивидуален вид стимули в електрически импулси. Импулсът си е импулс. Той не е червен цвят или началните ноти от Петата симфония на Бетховен, той е просто единица електрическа енергия. Всъщност вместо да разграничават един вид сетивно въздействие от друг, сетивните органи по-скоро ги правят по-еднакви. Тогава всички сетивни стимули навлизат в мозъка в почти хомогенна форма, като поток от електрически импулси, създадени от дразнението на нервните клетки. Ето това е всичко, което се случва. Не съществува обратен трансформатор, който в определена фаза да превръща електрическата енергия обратно в светлинни вълни или молекули. Това, което превръща един поток в гледка, а друг в миризма, зависи по-скоро от това кои неврони биват стимулирани.” (Рита Картър, “Картографиране на мозъка”, Калифорнийски университет, Лондон, 1999, стр.107
Няма коментари:
Публикуване на коментар