В живота нищо не е грешка. Колкото по-големи са кризите, толкова по-големи са даровете.
Някога съжалявал ли си за нещо, което впоследствие се оказва нищо работа? Когато имаш абсолютна яснота, действаш с жизненост и ентусиазъм.
Любовта вижда ясно. Сърцето знае всички отговори, умът бавно достига до тях. Когато ги видиш, разбираш защо си тук. Повечето време си в мъгла от собствените си страхове. Когато започнеш да действаш, тялото се изпълва с божествена енергия.
Кризите ни доближават до любовта. Ако си се отклонил от нея, непременно идват. Ако си се възгордял, ако си приписваш заслуги за това или онова, идват "шамарите". Същото е и ако чувстваш вина... за това кой си ти, кой не си, вменяване на чужди страхове и притеснения, липсва на отговорност.
Кризите са ДАР, след тях сме по-силни, по-мъдри, по-смирени. Учим урока си и изпитваме благодарност пред мъдрия Висш план за нас. Много често не виждаме ясно, защото нямаме нужното търпение и не си даваме нужното време, за да прозрем плана за нас, пъзелът да се подреди - парче по парче. Когато видиш ясно, започваш да действаш. Разбираш го по въодушевлението в тялото. Чувството е невероятно.
Независимо какво се случва в живота ти, всичко те доближава до твоята мечта. Колкото по-фокусиран си, Вселената те поддържа постоянно. Но тя праща и предизвикателства. Да разбереш дали си се отклонил от мечтата си, от пътя. Да разбереш дали живееш извън сърцето си, извън любовта.
Ако те боли, ако изпитваш тъга, разочарование, тревожност - значи, че не виждаш ползите, не разбираш как това ти помага.
Положителните и отрицателните емоции са в ЕДНО, в баланс. Когато избираме само едните, не обичаме. Няма радост без болка. Може да показваш само най-добрата си страна, може да го правиш дълго време. Но чак когато разкриваш своята цялост, имаш дълбока връзка с хората.
