неделя, 16 септември 2012 г.
неделя, 9 септември 2012 г.
събота, 8 септември 2012 г.
Монумент Пресвета Богородица, Хасково
Най-високата в света статуя на Пресвета Дева Мария с Младенеца е издигната с почит, любов и признателност към Божията майка. Монументът е открит през 2003 г. с водосвет от митрополит Арсений. През 2005 г. е вписан в книгата Световните рекорди на Гинес, а от 2009 г. е и в листата на Стоте национални туристически обекта на България.
Автори на статуята са Петьо Александров, Никола Стоянов и колектив. Изработена е от полимер-бетон и тежи 120 тона. Общата височина на монумента е 32,8 м, а притегателното му излъчване се допълва от изградения вътре в основата му параклис Рождество Богородично. От хълма Ямача, на който се извисява статуята, се разкрива запленяваща панорама на целия град.
Идеята за построяването на Монумент Пресвета Богородица е на кмета на Хасково Георги Иванов и се осъществява изцяло с дарения от хасковската общественост. Символът не е избран случайно – Божията Майка винаги се е считала за покровителка на града. В хилядолетната му история Рождество Богородично се е почитал като един от най-големите празници, а с решение на Общинския съвет 8 септември става и Ден на Хасково.
петък, 31 август 2012 г.
Жената та 50
ЖЕНАТА НА 50
Жена на петдесет. Какво по просто
от туй – да кажеш: – Хубава жена! –
и сетне да я гледаш – сякаш Господ
връз теб струи масури светлина.
На петдесет тя знае две – и триста! –
чорба за тристамина да вари.
Тя знае – ако нещичко й липсва,
ще го намери – даже вдън гори!
Безжалостна оса из степен троскот,
пчелата майка в пита слънчоглед,
на петдесет Жената мой е Господ! –
макар и нероден във Назарет.
Преминала през мъжки революции,
като Диана – тръгва пак на лов! –
тя – петимна да гали дребни внуци,
все тъй е ненаситна за любов.
На петдесет Жената е авлига.
Пак тя е Болерото на Равел.
Тя няма да чете Толстой на книга,
щом с мъж наеме стая в скъп хотел.
На петдесет не е тъй стара кримка –
девойчиците слага в своя джоб!
Мъже, да си направим с нея снимка!
Ще вие тя на пресния ни гроб.
Тя глади. Тя пере. Деца завръща.
Отвъд изпраща свидни мъртъвци.
И като вълци покрай стара къща
въртят се покрай прага й момци!
Когато мина някой ден оттатък
порталите със райския обков,
и там поклон ще сторя на Жената –
дори на петдесет, Тя е Любов!
Валери Станков
Абонамент за:
Публикации (Atom)
