неделя, 16 септември 2012 г.

TITIYO

събота, 8 септември 2012 г.

Монумент Пресвета Богородица, Хасково

Най-високата в света статуя на Пресвета Дева Мария с Младенеца е издигната с почит, любов и признателност към Божията майка. Монументът е открит през 2003 г. с водосвет от митрополит Арсений. През 2005 г. е вписан в книгата Световните рекорди на Гинес, а от 2009 г. е и в листата на Стоте национални туристически обекта на България. Автори на статуята са Петьо Александров, Никола Стоянов и колектив. Изработена е от полимер-бетон и тежи 120 тона. Общата височина на монумента е 32,8 м, а притегателното му излъчване се допълва от изградения вътре в основата му параклис Рождество Богородично. От хълма Ямача, на който се извисява статуята, се разкрива запленяваща панорама на целия град. Идеята за построяването на Монумент Пресвета Богородица е на кмета на Хасково Георги Иванов и се осъществява изцяло с дарения от хасковската общественост. Символът не е избран случайно – Божията Майка винаги се е считала за покровителка на града. В хилядолетната му история Рождество Богородично се е почитал като един от най-големите празници, а с решение на Общинския съвет 8 септември става и Ден на Хасково.

петък, 31 август 2012 г.

Жената та 50

ЖЕНАТА НА 50 Жена на петдесет. Какво по просто от туй – да кажеш: – Хубава жена! – и сетне да я гледаш – сякаш Господ връз теб струи масури светлина. На петдесет тя знае две – и триста! – чорба за тристамина да вари. Тя знае – ако нещичко й липсва, ще го намери – даже вдън гори! Безжалостна оса из степен троскот, пчелата майка в пита слънчоглед, на петдесет Жената мой е Господ! – макар и нероден във Назарет. Преминала през мъжки революции, като Диана – тръгва пак на лов! – тя – петимна да гали дребни внуци, все тъй е ненаситна за любов. На петдесет Жената е авлига. Пак тя е Болерото на Равел. Тя няма да чете Толстой на книга, щом с мъж наеме стая в скъп хотел. На петдесет не е тъй стара кримка – девойчиците слага в своя джоб! Мъже, да си направим с нея снимка! Ще вие тя на пресния ни гроб. Тя глади. Тя пере. Деца завръща. Отвъд изпраща свидни мъртъвци. И като вълци покрай стара къща въртят се покрай прага й момци! Когато мина някой ден оттатък порталите със райския обков, и там поклон ще сторя на Жената – дори на петдесет, Тя е Любов! Валери Станков