Много ми хареса анализа от 24часа на Валери Найденов в статията и “И свинският грип трепери пред българина”,ето по интерeсните моменти от нея,хубаво е да ги знаем!
Най-страховития грип в човекшата история е “испанската болест”,която се разразява някъде през 1919-1920г. и избива над 21 милиона европейци.Повече от жертвите на Първата световна война. В България обаче испанската болест минава някък между другото с хрема,кашлица и само тук-там някой случаен фатализъм.
Има ли основания да очакваме, че и сега свинският грип ще ни пощади? Абсолютно.Той е опасен,но все пак е много по-кротък,отколкото в Мексико,Сащ,Англия,Испания.
Например големия историк професор Христо Гандев пише, в “Ранното възраждане”,че през XVIIвек българите получили демографско надмощие в нашите земи благодарение на епидемиите ,които идват от Европа-чума,тиф и други.Турците загиват,а българите се пръскат в лозята и оцеляват!
Симеон Радев пък разказва, за гр.Ресен в днешнаМакедония,който е поразен от холера през XIX век.Българката махала оцелява,докато турската се обезлюдава напълно.
Днес военните историци се хвалят,че нямало пленено българско знаме.Кой ще ти пленява знамена в клекнало положение?
Всичко това не е причина да се срамуваме, а напротив-трябва да се гордеем.Защото показва,че сме генетични наследници на народ,който е бил развит в праисторическо време.
Който иска да навлезе по-навътре в тематиката,нека си купи знаменитата книга”Пушки,вируси и стомана”от антрополога и георгаф Джаред Даймънд.Самият автор я определя като”опит да превърне исторята в точна наука”.На български тя е издадена от “Изток-запад” през 2006г.. и още се намира,защото е много дебела.И ако ви настигне свинският грип и се наложи да пазите леглото,тази книга ще ви донесе утехата,чиято лечебна сила е някъде м/у хапчетата тамифлу и домашният лекар.
Трябва да знаете,че тази земя колкото една човешка длан е разболяла и хуните и аварите и кръстоносците и анадолците.Заразила ги е за да оцелеем ние!
И накрая една препоръка от мен! Яжте люти чушки и чесън))
понеделник, 9 ноември 2009 г.
събота, 7 ноември 2009 г.
петък, 6 ноември 2009 г.
ОВЦЕТЕ
Живеел едно време един цар и всичко си имал. Но за нещастие върху царството му се струпали беди. Настъпила страшна суша, след нея съседният цар нападнал царството и го превзел.
Започнала епидемия, която отнела живота на цялото царско семейство и на половината население на царството. Войските на съседния цар нападнали столицата и избили останалите.
На царя му се наложило да се спасява и той побягнал към съседното царство, където царят му бил приятел. По пътя го нападнали разбойници, взели го в плен и три години престоял при тях и работел най-долната работа, докато му се удало да избяга.
Стигнал да столицата на съседното царство и поискал да се види с царя, но войниците не му повярвали, като видели опърпаните му дрехи и го отпратили.
Наложило му се една година да работи, докато припечели пари за нови дрехи.
Най-накрая се явил при своя приятел царя, но за негово огромно разочарование, последният му дал 100 овце. Обиден от липсата на приятелство, нашият цар все пак започнал да пасе овцете - нямал по-добра алтернатива.
До една година овцете му били изядени от вълци и той пак отишъл да моли приятеля си за помощ. Дали му 50 овце, които обаче не след дълго паднали в пропаст и умрели всичките.
Отишъл трети път и тогава царят му дал 25 овце. Този път нищо не се случило, злополучният цар ги пасял и след време стадото му се умножило и стигнало 1000 глави.
Отишъл той при приятеля си и му се похвалил.
Тогава царят наредил да му се вземат 1000-те овце и да му дадат съседното царство.
- Но защо не направи това веднага, попитал царят, защо трябваше да ми даваш да паса овце? Защо не ми даде царство от самото начало?
- Защото от него нямаше да остане камък върху камък. - отговорил мъдрият му приятел -Аз просто почаках, докато свърши черния момент от живота ти. Сега вече виждам, че е настъпил следващият етап от твоята съдба. Овцете бяха само показател...
Започнала епидемия, която отнела живота на цялото царско семейство и на половината население на царството. Войските на съседния цар нападнали столицата и избили останалите.
На царя му се наложило да се спасява и той побягнал към съседното царство, където царят му бил приятел. По пътя го нападнали разбойници, взели го в плен и три години престоял при тях и работел най-долната работа, докато му се удало да избяга.
Стигнал да столицата на съседното царство и поискал да се види с царя, но войниците не му повярвали, като видели опърпаните му дрехи и го отпратили.
Наложило му се една година да работи, докато припечели пари за нови дрехи.
Най-накрая се явил при своя приятел царя, но за негово огромно разочарование, последният му дал 100 овце. Обиден от липсата на приятелство, нашият цар все пак започнал да пасе овцете - нямал по-добра алтернатива.
До една година овцете му били изядени от вълци и той пак отишъл да моли приятеля си за помощ. Дали му 50 овце, които обаче не след дълго паднали в пропаст и умрели всичките.
Отишъл трети път и тогава царят му дал 25 овце. Този път нищо не се случило, злополучният цар ги пасял и след време стадото му се умножило и стигнало 1000 глави.
Отишъл той при приятеля си и му се похвалил.
Тогава царят наредил да му се вземат 1000-те овце и да му дадат съседното царство.
- Но защо не направи това веднага, попитал царят, защо трябваше да ми даваш да паса овце? Защо не ми даде царство от самото начало?
- Защото от него нямаше да остане камък върху камък. - отговорил мъдрият му приятел -Аз просто почаках, докато свърши черния момент от живота ти. Сега вече виждам, че е настъпил следващият етап от твоята съдба. Овцете бяха само показател...
четвъртък, 5 ноември 2009 г.
Защо плачат жените? (притча)
Малко момче попитало майка си, „Защо плачеш?"
„Защото съм жена?", отговорила му тя
„Не разбирам", казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала „ И никога няма да разбереш"
По-късно малкото момче попитало баща си, „ Защо мама сякаш плаче без причина?"
„Всички жени плачат без причина", само това могъл да каже баща му.
Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените.
Най-накрая попитал Господ: „Господи, защо жените плачат толкова лесно?
Господ отговорил: „Когато създавах жената, тя трябваше да е специална. Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни, за да даряват удобство. Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й. Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква. Дадох й чувствителност да обича децата си въпреки каквото и да се случи и въпреки всички обстоятелства, дори когато детето й я е наранило много.
Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро, за да защити сърцето му.
Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде непоколебимо до него.
И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда.
„Виждаш ли, сине", казал Господ, „красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, която има или в начина, по който си сресва косата.
Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й - мястото където обитава любовта!
„Защото съм жена?", отговорила му тя
„Не разбирам", казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала „ И никога няма да разбереш"
По-късно малкото момче попитало баща си, „ Защо мама сякаш плаче без причина?"
„Всички жени плачат без причина", само това могъл да каже баща му.
Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените.
Най-накрая попитал Господ: „Господи, защо жените плачат толкова лесно?
Господ отговорил: „Когато създавах жената, тя трябваше да е специална. Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни, за да даряват удобство. Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й. Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква. Дадох й чувствителност да обича децата си въпреки каквото и да се случи и въпреки всички обстоятелства, дори когато детето й я е наранило много.
Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро, за да защити сърцето му.
Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде непоколебимо до него.
И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда.
„Виждаш ли, сине", казал Господ, „красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, която има или в начина, по който си сресва косата.
Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й - мястото където обитава любовта!
неделя, 1 ноември 2009 г.
ХОКЕЙ НА ЛЕД
След 30 годишно прекъсване,за първи път извън столицата се появи отбор по хокей на лед,и то в южен град като Хасково,който има тенденции и условия за развитие.Казвам това,защото четвърта година този чист и зелен град притежава и разполага с отлична ледена пързалка,.за която и аз имам принос,но идеята преди това бе изцяло на кмета на общината Г.Иванов,който бе видял подобна в Париж и така се роди иницативата да имаме ледена пързалка,която в последствие бе открита от световните шампиони Албена Д.и Максим Ст.След цялата тази еуфория колегата-треньор по хокей от Левски Сф.ми пусна мухата за отбор по хокей.Никога не се бях занимавала със зимни спортове и особенно с хокей на лед-един уникален спорт ,но доста труден и скъп за България.
И така аз пък споменах и също пуснах идеята на нашия кмет и той взе ,че я прегърна и общината закупи екипи и цялото необходимо оборудване за хокей.След известно време
се наложи да намерим и машина за почистване на леда,отново се обадих на федерацията по хокей и на колегата от Левски-Академик и намерихме от чужбина машина за лед.След като имахме всички налични уреди и пособия и прекрасен лед,започнах да събирам деца от училищата,говорих с колегите по физ.възпитание и с общи усилия сформирахме отборче по хокей на лед.Струваше ми доста нерви,тичане и неразбиране от страна на много хора и задаване на глупави и излишни въпроси,аджеба за какво ви е този хокей,но луд умора нема.Отборът втори сезон е налице,вчера 31.10.записахме първо участие в новия сезон в програмата на федерацията по хокей на лед,верно паднахме с 28:1,но важно е желанието и ентусиазмът.Децата които са на възраст до 12години за първи път видяха зимния дворец на спорта,предстартовата треска яко ги тресеше ,но всичко това е начало на една добра идея,която стана реалност.Град Хасково бе приет в семейството на хокея.
Абонамент за:
Публикации (Atom)