вторник, 23 февруари 2016 г.

Защо уроците ни на Земята са в трудности и изпитания?

Задавах въпроси към Бог снощи, по примера на Нийл Доналд Уолш. Често си говорим. Питах го “Непременно ли трябва, Боже да уча уроците си и да напредвам в развитието си чрез трудности и изпитания? Не може ли да става в лекота и радост, без да страдам?”
И той отговори. Той винаги отговаря :)
Попита ме “Колко ярки и силни спомена имаш от периодите в които си се носила леко и без сътресения по повърхността? Когато нищо не е нарушавало спокойствието, мислите и ежедневието ти? Колко урока научи тогава? Колко стъпалца в личния си път изкачи?…. А ако те попитам какво научи и колко стъпала взе наведнъж по време на трудности? Освен това – от теб самата зависи как ще минеш през всеки урок. Знаеш сама, че външните обстоятелства нямат силата да определят вътрешния ти свят и начина по който се чувстваш. А ти, владеейки вътрешния си свят, имаш силата да избереш как да преживееш случванията отвън. Ти избираш дали това да бъде в страдание, или в приемане и покой. Когато си в приемане, покой и благодарност, взимаш още една дузина стъпала наведнъж, а урокът се усвоява с лекота. Само твоята съпротива те кара да страдаш.”
И така.. смирих се. И днес знам, и го казвам и на вас – вие сте като суров, необработен мраморен къс. Хората които изглежда, че ви атакуват с емоционални, физически или вербални оръжия, са всъщност артистите, които със своите инструменти буквално оформят от вас онова произведение на изкуството, което съдбата ви е отредила да бъдете. В трудностите, в изпитанията, в предизвикателствата които животът ни поднася всеки ден, биваме провокирани да излезем от илюзорната форма и представа в която сме се напъхали, да смъкваме пласт по пласт от себе си онези прашни слоеве, които притискат и задушават потенциала ни и съкровената ни, чиста същност да се открие сама себе си и да се прояви. Докато не се появи външен дразнител който да ни разтърси и накара да търсим непознати досега изходи, решения, знания – какво би ни накарало да излезем от апатията, от носенето по гладката повърхност? Ако нещо не ни предизвика и смути в равното и неотличимо ежедневие, кое ще ни провокира да потърсим друга, по-дълбока истина? 
Не бойте се от появяващите се в холографската ви реалност трудности и изпитания.. Позволете им да съществуват и им благодарете. И се впуснете в търсене на най-съкровеното си Аз. Ще се учудите какво съкровище се крие отдолу.
Благословен и осъзнат нов ден!
svoizbor.com