вторник, 27 ноември 2012 г.

Ace of base - Happy Nation

петък, 23 ноември 2012 г.

ЛЮБОВТА

Човек получава толкова, колкото е в състояние да даде от себе си (и даването предхожда всяко получаване). И това, което получаваме, харесва ли ни или не, е точно отражение на това, което даваме. С всеки изминат ден все повече се убеждавам, че хората, които обичаме, са само наши отражения – подобното привлича подобно и открива подобието си в околния свят. А другият човек е само повод за изява на любовта, която носим в себе си – не той предизвиква любов в нас, а само събужда любовта ни към нас самите – към себе си, отразен в другия. Когато обичаме другия, обичаме го заради това, в което си приличаме – определяме го като сродна душа и виждаме наистина с очите на любовта – тоест, само подобието. Ти си като мен, ние сме еднакви, ние сме сродни души, дали не сме едно… Има безброй сентенции за любовта, половината от които на тема “Обичам начина, по който ме караш да се чувствам”. Любовта към другия човек всъщност се оказва любов към себе си – чрез другия човек ние започваме да се харесваме, да се обичаме, да чувстваме удовлетворение от себе си. Подобно на любовта усещане е вдъхновението – то привидно се пробужда от някаква нова дейност, която просто ни грабва и ни отнася, изпадаме в състояние на безвремие, на самодостатъчност, на висше щастие, когато се занимаваме с нещо, което ни харесва. Такова чувство може да предизвика всеки човек, всяко живо същество, всяко занимание, на практика всичко в света – стига човек да има “рецептори” за него.... Когато обичаме – в това високо-енергийно състояние, светът наистина се разтваря за нас и всичко става възможно. С каквото и да се захване човек, то се реализира по магически начин. Притокът на енергия, радостта, вдъхновението изпращат човека на “седмото небе”. Светът става различен. За някои хора той винаги е такъв. Тоест, любовта, която се пробужда в човека, винаги е дар от Бога и му позволява да живее с щастието толкова дълго, колкото може да го задържи. Дотогава, докато не пожелае да запази на всяка цена това щастие завинаги, докато не се опита насила да впримчи другия човек или вдъхновението си (което е и краят на любовта). Източник: http://love-aholic.com/2010/01/in-love-with-ourselves/

събота, 17 ноември 2012 г.

БОГАТСТВО И БЕДНОСТ

Бедността и Богатството се скарали, кой от тях е по-красив. За да разрешат спора, решили да попитат първия срещнат човек. Така и направили. Човекът се изплашил: "Ако кажа, че Бедността е по-красива, Богатството ще се разсърди и ще си отиде. Ако кажа, че Богатството е по-красиво, Бедността ще се разсърди и ще ме тормози." Помислил малко и казал: - Така, като стоите на едно място, не мога да преценя. Пообиколете малко. Те започнали да се разхождат около човека и накрая той заключил: -Ти, Бедност, си много красива в гръб, когато си тръгваш. А ти, Богатство, си прекрасно, когато пристигаш. spiralata.net

сряда, 7 ноември 2012 г.

Кученца за продан

Собственикът на един магазин поставил над вратата си надпис: „Кученца за продан.“ Подобни съобщения привличат малките деца и, съвсем естествено, пред прага на магазина скоро се появило момченце. По колко продавате кученцата? - попитало то. Собственикът на магазина отговорил: Зависи, от тридесет до петдесет долара. Момченцето бръкнало в джоба си и извадило оттам малко дребни пари. Имам два долара и тридесет и седем цента, - казало то. Може ли да ги погледна? Собственикът на магазина се усмихнал, подсвирнал и откъм кучешката колибка тичешком се появила Лейди, следвана от пет мънички пухкави топки. Едно от кученцата куцало и значително изостанало. Момченцето веднага посочило към него и попитало: "Какво му е? Собственикът на магазина обяснил, че ветеринарният лекар е прегледал кученцето и открил, че няма бедрена ямка, затова винаги щяло да куца. Щяло да остане сакато. Момченцето се развълнувало. Искам да купя това мъничко кученце. Собственикът на магазина казал: Няма нужда да плащаш за него. Ако наистина го искаш, просто ще ти го подаря. Момченцето много се разстроило. Погледнало собственика право в очите, вдигнало пръст и казало: "Не искам да ми го подарявате. Кученцето струва точно толкова, колкото и останалите и аз ще платя за него пълната цена. Всъщност, сега ще ви дам два долара и тридесет и седем цента, а всеки месец —още по петдесет цента, докато го изплатя. Собственикът на магазина възразил: Ти сериозно ли искаш да купиш това кученце? То никога няма да може да тича и да скача и да си играе с теб като останалите. При тези думи момченцето се навело, намотало крачола на панталона си и открило силно извития си сакат ляв крак, поддържан от голяма метална скоба. Вдигнало очи към собственика на магазина и тихо отвърнало: Аз самият не тичам чак толкова добре, а малкото кученце ще има нужда от някого, който да го разбира. неизвестен автор