вторник, 31 март 2009 г.

Ако бъдем ...!

Ако бъдем хора, вместо победители!
Ако бъдем честни, вместо безразлични!
Ако сме толкова сърдечни, колкото интелигентни!
Ако притежаваме толкова обич, колкото и съмнения!
Ако бъдем щастливи, вместо прави ... то може би сме добри християни!

понеделник, 30 март 2009 г.

В НАШИЯ МОЗЪК НЕ СЪЩЕСТВУВА НИТО ЗВУК, НИТО ВКУС, НИТО ОБРАЗИ
Научната писателка Рита Картър в своята книга “Картографиране на мозъка” (“Mapping The Mind”) описва начина, по който възприемаме света, така:
“Всеки един [от сетивните органи] е сложно приспособен така, че да може да обработва единствено собствения си вид стимули: молекули, вълни или вибрации. Но отговорът не лежи в това, защото въпреки тяхното забележително многообразие всеки един орган извършва по същество една и съща функция: той превежда своя индивидуален вид стимули в електрически импулси. Импулсът си е импулс. Той не е червен цвят или началните ноти от Петата симфония на Бетховен, той е просто единица електрическа енергия. Всъщност вместо да разграничават един вид сетивно въздействие от друг, сетивните органи по-скоро ги правят по-еднакви. Тогава всички сетивни стимули навлизат в мозъка в почти хомогенна форма, като поток от електрически импулси, създадени от дразнението на нервните клетки. Ето това е всичко, което се случва. Не съществува обратен трансформатор, който в определена фаза да превръща електрическата енергия обратно в светлинни вълни или молекули. Това, което превръща един поток в гледка, а друг в миризма, зависи по-скоро от това кои неврони биват стимулирани.” (Рита Картър, “Картографиране на мозъка”, Калифорнийски университет, Лондон, 1999, стр.107

неделя, 1 март 2009 г.

За прошката ...

В живота си, човек има много търсения, много стремежи, напразни очаквания и безцелно пропиляно време. А ако се замислим – какво всъщност ни е нужно, тогава ще разберем как „всичко е суета и гонене на вятър” (Екл.1:14).
Хората, които създават свои собствени правила, когато са убедени, че са прави...

Хората, които изпитват особена наслада от добре свършената работа, дори когато не получават признанието на другите...

Хората, които знаят, че в живота има нещо повече от нещата, които виждат очите ни...

Всички те ще следват неотклонно Джонатан чайката до последната страница на книгата.

Други може би просто ще се потопят в магията на едно прекрасно приключение - триумф на свободата и полета на човешкия дух.

И в двата случая прочитът на тази книга е ЕДНО НЕЗАБРАВИМО ПРЕЖИВЯВАНЕ.